Бюджет 2025 отпадна от бюджетната комисия

Комисията по бюджет и финанси провежда във вторник първото си заседание от началото на работата на 51-вото Народно събрание. На него трябваше да се разглеждат трите бюджета за 2025-а година – на държавата, на Здравната каса и на НОИ. Още в началото на заседанието обаче това отпадна от дневния ред и останаха само да бъдат разгледани извънредният закон, с който да се легитимира използването на Бюджет 2024 и през тази година, както и да бъде изслушан служебният финансов министър Людмила Петкова.

Самото заседание започна със скандал между хасковските съученици – Делян Добрев (ГЕРБ) и Асен Василев (ПП) – които си размениха реплики.

Депутатът от ГЕРБ поиска Василев да бъде сменен като председател на Комисията защото "няма необходимите професионални и морални качества".

Бюджетният и фискален хаос, в който се намира държавата, се дължи на него, а за моралните качества говорят съдружниците му и съдът, който е обявил негова фирма в несъстоятелност, докато я управлявал", каза Добрев, цитиран от "Сега".

Не може комисията да ме смени, това може да се случи само със санкция на председателя на НС", отговори Василев.

Параметрите в Бюджет 2025

По време на изслушването пък Петкова защити отново спорния си проект за Бюджет 2025. Документът е критикуван от почти всички, но според нея той "отразява всичко, което беше направено, или не беше направено през последните няколко години в условията на политическа нестабилност".

По думите ѝ проектобюджетът отразява действащи политики и законодателство, включително действащи решения на Министерския съвет.

Тези политики не са на служебното правителство, а са политики, приети през последните няколко години в условията на политическа нестабилност. Бюджетът за 2025 година отразява всичко, което беше направено или не беше направено през последните 3 години с всички произлизащи последствия, посочи Петкова.

Ето какви са параметрите:

• Държавен бюджет 2025

Заложените бюджетни разходи са предвидени да достигнат 98 млрд. лв., а приходите – 92 млрд. лв. В същото време прогнозираната средногодишна инфлация е 2.4%, а икономически растеж - 2.8%.

Отделно в рамките на следващите четири години държавният дълг на България ще нарасне с повече от 30 млрд. лв. Съответно ще нарастват и лихвите по обслужването на този трупащ се дълг и само през 2028 г. бюджетът ще трябва да отдели близо 3 млрд. лв. за тази цел, показват числата, заложени в Средносрочната бюджетна прогноза за следващите четири години.

• Бюджет НЗОК

 В бюджета на НЗОК са заложени 9.5 млрд. лв. приходи и също толкова разходи. Спрямо 2024 г. общо предвиденият ръст на здравноосигурителните приходи е в размер на 1.3 млрд. лв., като в него е отчетен ръстът на минималната работна заплата (МРЗ) от 933 лв. на 1077 лв., както и на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв., предвидени в Закона за бюджета на ДОО.

Здравноосигурителната вноска се запазва на 8%.

• Бюджет ДОО

В бюджета на ДОО са предвидени приходи в размер на 27.4 млрд. лв. и също толкова разходи.

По перото за фонд „Пенсии“ обаче се очертава очакван дефицит от около 11 млрд. лв. при заложени разходи за 21.7 млрд. лв. срещу приходи от 11.2 млрд. лв.

Затова и първоначалната идея на финансовото министерство бе осигурителната вноска за 2025 г. да бъде увеличена с 3 процентни пункта. По-късно ведомството се отказа от нея, като така за текущата година се запазва размерът на „осигурителните вноски за фонд „Пенсии” и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” на ДОО на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица“.

При планиране на разходите за пенсии е взето предвид влиянието на демографските процеси, посочените параметри на пенсионната политика и промените в условията за пенсиониране за всички категории труд върху броя на пенсионерите и размерите на пенсиите. Средният брой на пенсионерите за 2025 г. се очаква да нарасне до около 2 059 800 лица", посочват от кабинета в мотивите към законопроекта.

Запазва се осъвременяването на пенсиите от 1 юли по т. нар. „швейцарско правило“. Предварителните данни показват, че се очаква ръст до 9% на пенсиите през лятото.

През 2025 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лв.

„Специалният“ закон за бюджета

В последните дни на декември 2024 г. служебният кабинет внесе в парламента за разглеждане специален закон, който да уреди събирането на приходите и извършването на разходите в държавния бюджет поне през първите месеци на текущата година, докато НС не приеме финансовата рамка.

Макар че първоначално не влизаше в програмата на комисията, законопроектът е вкаран за разглеждане във вторник, като той ще е пръв преди трите големи бюджета. Това означава, че депутатите може да „играят на сигурно“ и да прекарат закона, според който пенсиите и заплатите ще са пръв приоритетен разход, докато текат обсъжданията на другите текстове.

Данъчни промени 2025

Освен трите бюджета, депутатите от ресорната комисия бяха включили в дневния си ред и данъчните промени за настоящата година.

Едно от по-важните изменения е свързано с поправки в  Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Там се предлага изменение с „редакционен характер“, както е описано и в мотивите към законопроекта, което прецизира текстовете за данъчните облекчения за деца и деца с увреждания.

С промяна данъчните облекчения ще могат да се използват само от родителя с действащи родителски права в случаите на развод и само ако този родител няма достатъчно доходи, облекчението ще може да се ползва изцяло или частично от родителя, на когото не са предоставени родителски права.

Както писа Economic.bg, причина за поправката е, че в практиката от Националната агенция за приходите (НАП), към която се подават исканията за ползването на отстъпката, са констатирали случаи, в които родители без предоставени родителски права ползват данъчните облекчения, без да уведомят другия родител, лишавайки го от правото да използва намалението. По този начин хем държавата „се цака“ с данъци, хем средствата не достигат до този родител, който всъщност има нужда от тях.

В Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) се предвижда прагът за регистрация по ДДС за фирмите да бъде 166 хил. лв. Едно от по-важните изменения тук е, че може да се наложи някои физически лица (ФЛ) да се регистрират по този праг за ДДС при продажбата на имоти.

Това ще важи при продажбата на нови сгради или части от тях, прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях; прехвърля правото на собственост или учредява или прехвърля право на строеж върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията.

Тънката особеност е как НАП ще определя кой е „данъчно задължено лице“. В областта на имотите в момента за такова се приемат всички фирми и ФЛ, които в рамките на година продават по над 3 имота.

В Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) са вкарани разяснения какво представляват течностите за електронни цигари, съдържащи или несъдържащи никотин. Идеята е да се предотвратят разнопосочни тълкувания на закона относно търговията с тези течности, подлежащи на облагане с акциз. В план-сметката се предвижда още акцизът за тютюневите изделия и за алкохола постепенно да се покачи, считано от март 2025 г.