„Булгартрансгаз“ ще даде 2.8 млрд. лв. за „Турски поток“
Интерес е проявен от руската \"Газпром\", швейцарската МОТ и българският оператор \"Булгартрангаз\"
От официалната информация става ясно, че ангажиращи оферти за участие във Фаза 3 на икономическия тест са подадени от трима кандидати, като предстои с тях да бъдат сключени ангажиращи договори за капацитет. "С подадените ангажиращи заявки от ползвателите е резервиран 100% от обявения в рамките на Фаза 3 капацитет на българо-турската граница и 100% от обявения капацитет на българо-сръбската граница“, става ясно от съобщението на държавната компания.
Компаниите, заявили интерес са руската "Газпром", швейцарската МОТ и българският оператор "Булгартрангаз".
В първите две фази на теста компаниите, проявили интерес към българското разширение на газопровода „Турски поток“ на българска територия, не бяха заявили достатъчни количества, за да има икономическа изгода от осъществяването на проекта. Тогава от „Булгартрансгаз“ заявиха, че капацитетът ще бъде редуциран до нивото на заявките на кандидатите, при срок за резервации от
20 г. Така резервационните цени във фаза 3 бяха завишени, а капацитетът намален,
за да се спазят одобрените от КЕВР приходи от проекта, които трябва да са 329
млн. лв. годишно.
„Имаме добра новина“, коментира темата енергийният министър Теменужка Петкова днес. „Добрата новина е, че процедурата е успешна. На база тази успешна процедура „Булгартрансгаз“ ще вземе финалното икономическо инвестиционно решение и би трябвало да пристъпи към подписване на договорите за капацитет с компаниите, които участваха там“, добави Теменужка Петкова.
Според енергийния експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров, ако информацията за изцяло руски интерес към българската част от „Турски поток“ е вярна и руският газ ще преминава през България, то все още не е ясно накъде ще отива той и кой ще го купува. По думите му не е сигурно, че „Газпром“ някога ще подаде този газ към страната ни, тъй като няма сигурни клиенти. "Ние обаче вече ще сме започнали да харчим пари по проекта, инвестирайки в изграждане на необходимата за него инфраструктура", коментира той. Според Владимиров опасенията са, че ако компанията реално е една, и тя реши да не изпълнява ангажиментите по сключените договори, може да се стигне до съд между двете страни и изхарчването на милиарди по проекта, който в крайна сметка може да се окаже, че не е необходим.