България е единствената държава с провалена масова ваксинация

България е една от трите държави в света, позволила свободен достъп до ваксина на цялото си население. Данните са на университета „Джон Хопкинс“ към 28 февруари 2021 г. и привидно поставят страната ни на престижно място по този показател. Реалността обаче е, че ваксинационният процес в страната ни е пълен хаос, за което вече говорят немалко експерти, а прословутият план от няколко фази - тотално разбит. Този хаос логично доведе до недостиг на ваксини, слагане на край на тази масовост и отлагане на имунизирането на най-уязвимите групи от населението - хората над 65-годишна възраст и на хронично болните.

След въвеждането на системата "юруш на ваксините" от миналата седмица, процентът на хората в България, получили поне една доза от ваксините срещу COVID-19 се увеличи двойно - до малко над 3%. За сравнение, в другите две държави, които също осигуриха достъп до ваксини на цялото си население - Израел и Бахрейн - делът е съответно 95 и 18% от пълнолетното население. Специфичното за тези държави е, че въпреки масовостта на процеса, все пак сложиха приоритет на най-уязвимите групи, докато в България, наред с лекарите и учителите, здравният министър проф. Костадин Ангелов предпочете да приоритизира гледачите на норки, IT специалистите, които от една година работят от вкъщи, държавната администрация и други не толкова приоритетни групи, от гледна точка на риска.

От два дни, въпреки че Ангелов се похвали с доставка на 52 хил. дози от AstraZeneca в неделя, "зелени коридори" на практика няма. А за да се подиграе допълнително със страховете и трагедията на хората, Здравното министерстvо и подопечните му РЗИ-та доставиха по 10 дози ваксина на личните лекари. От репортажи в медиите днес стана ясно, че джипитата е трябвало сами да се интересуват и да отидат на крака да се молят за ваксини до здравните инспекции, за да получат все пак нещо.

За да стане ситуацията не само трагична, а комична - от днес управляващите разпространяват нова опорна теза - че целият свят говори за "Уникалния българския модел" на ваксиниране. Първи в интервю го спомена главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Не пропусна да го спомене и външният министър Екатерина Захариева.

А данните на института „Джон Хопкинс“ са красноречиви - България продължава да е на последно място в ЕС по дял на вакснираните с поне една доза (3.22%). Друг пример за "успешния" български модел е смъртността в страната, която започна да се вдига с бързи темпове и за вчера бяха регистрирани близо 120 случая. Изчисленията на института показват, че само през последните 84 дни сме удвоили броят на смъртните случаи – от 5 010 на 7 декември 2020 г. до 10 308 на 1 март 2021 г. Новорегистрираните случаи вече са над 2500 за денонощие, а прословутата червена линия, която си постави Ангелов за действия - 200 на 100 000 - отдавна е премината и задмината. Има области в страната, като Кюстендил, където вече се преминава границата от 400 на 100 000.

На последния брифинг Ангелов заяви, че нищо няма да се прави, защото болниците все още не са пълни и няма умиращи хора по стълби и коридори, както беше есента. Но той вероятно разчита друг да поеме удара, след като само след два дни ще намери спокоен пристан в две избирателни листи на ГЕРБ и ще спре да се занимава с тази тежка тема.

На същия брифинг Ангелов обвини AstraZeneca, че си гонят корпоративните интереси, а не мислят за хората в България. Всъщност това беше поредното обвинение, което здравният министър отправя към някой друг, вместо да потърси вина у себе, в щаба или в управляващите. Всъщност и това не е толкова важно, по-важното е да се намери решение. Такова търсят например Хърватия и Словения, които въпреки двойно и тройно по-високия процент на ваксинация от нашия, вече преговарят с производители, с които Европейската комисия не е сключила договори. И не се интересуват какво мислят евробюрократите. Искат да спасят населението си, вероятно по-късно ще мислят, дали ще се признават ваксинационните паспорти.

Но е въпрос на приоритети. Откакто е здравен министър, Ангелов не спира да доказва, че неговите са свързани с изпълнението на политически приоритети, а не опазването на живота и здравето на хората, в каквото се е клел като лекар. Вероятно затова оглави цели две листи.