България е нетен износител на роботи. Има ли бъдеще професията инженер у нас?

През 2022-2023 г. България е нетен износител на роботи. Това заяви Калоян Георгиев, член на борда на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), по време на бизнес форума на Economic.bg ALL IN, организиран в партньорство с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и БРАИТ. 

Това означава, че български компании продават и интегрират роботи извън страната, отколкото внасят“, каза Георгиев.

Според него у нас има роботика и има почва за такава. „Някои казват, че няма (бел. ред. – роботика) и няма и да я има, но за мен това означава, че има потенциал. Не може държави като Сингапур, които се развиват по индустриални направления, да имат например по 500 робота на 10 000 души, а в България те да са по 50 робота на 10 000 души. Има потенциал, аз така разбирам това (б.р. - тази статистика)“, коментира Калоян Георгиев. И добави: 

У нас има екосистема, има роботика и български компании, които правят роботи и ги изнасят за чужбина.“

Големият проблем

Въпреки доброто развитие и потенциал, Георгиев очерта няколко предизвикателства за сферата. Едно от тях едва ли е чуждо на повечето фирми у нас – това е липсата на подготвени кадри.

Тук полагаме усилия с образователната система, има поле за развитие. Преди доста години механика, математика, физика и т.н. са били на много високо ниво. После изведнъж има дупка и след това се появява модул софтуер. Според мен тук сме изпуснали момента с електрониката“, коментира Георгиев.

„Опитваме се да попълним частично дупката през образованието. Доста малко деца сега записват като матура или интерес физика, математика. Базовите познания, които липсват, няма как да се запълнят, защото няма и кръжоци, за сметка на частни уроци по български“, казва представителят на PARAi.

Калоян Георгиев обясни, че в други страни - като Германия, Франция и Унгария - роботиката и автоматизацията се залагат още в началните класове, като така се разпалва интересът не само софтуерно, но и физически как работи нещо. „Според мен в България този мост е счупен – от механичната част директно към софтуера няма връзка. TikTok и други неща са доста по-интересни”, каза Георгиев. Затова и от PARAi опитват да направят тази част от системата по-интересна през кръжоци и събития.

Виждаме блясък в очите, има надежда“, обобщи оптимистично Георгиев.

Мотивацията на учителите

Ключов фактор за решаването на казуса всъщност се оказват учителите, тъй като те са основната връзка на бизнеса с ученици и студенти, проявяващи интерес към роботиката, механиката, инженерството.

Нещата ги има като концепции, трудно се обясняват не само на деца, но и на студенти, и връзката на бизнеса с тези студенти е през преподавателите. Има дуално обучение, рядко, но го има. Преподавателите също трябва да имат смисъл в цялата концепция, в чужди университети е подобна ситуацията с това, че чакаме нещо да се случи, но след 2-3 години даден професор достига до пенсия, а след него няма кой да го замести, защото може да програмира и да взима по-висока заплата“, обясни Георгиев, като коментира, че този проблем е по-труден за борене.

„Тези по средата – не са програмисти, нито механици – за тях се инвестира 2-5 години повече, но после нещата се отплащат“, смята Георгиев.

Отделно, съществува и въпросът за бързото развитие на технологиите. Според Калоян Георгиев от PARAi през последните 2-3 години открито се говори за STEM, създават се класни стаи и се обучават преподаватели, но това се изпълнява „по българския начин – прави се стаята, после хората не смеят да влизат и да я използват, защото е по европроект“. Самите училите също, за няколкостотин лева на месец, едва ли са склонни да „влагат цялото си сърце“, а трябва „постоянно да се ъпгрейдват, новите технологии трябва да се учат“.

Какво следва

„Пътеката вече се утъпква, на прав път сме, но искам повече от държавата, образованието, фирмите, ако може повече натиск да дойде за популяризиране и разкрасяване на професията и на инженерството като цяло. Не само гръмките думи IoT, Cloud, които чуваме отвсякъде, защото никой не вижда инженера отзад, без който цялата тази концепция ще рухне. Трябва да се поработи върху тази част“, завърши Георгиев.