България е сред най-слабо конкурентните икономики в света

България е сред най-слабо конкурентните икономики в света. Това показва годишният доклад на Швейцарския институт за развитие и управление (IMD). През 2024 г. страната ни е на 58-о от 67 изследвани държави, слизайки с една позиция спрямо предходната година. От 2020 г. насам конкурентоспособността на страната ни се е влошила с 10 места, а от 2009 г. спадът е с 20 позиции.

След нас в класацията за 2024 г. са само Словакия, Южна Африка, Монголия, Бразилия, Перу, Нигерия, Гана, Аржентина и Виетнам.

IDM базира класацията си на показателите в четири категории – икономическа активност, правителствени политики, бизнес среда и инфраструктура.

Конкурентоспособност на българската икономика

Спрямо 2023 г. най-голямо влошаване в България има при състоянието на инфраструктурата (от 54-то на 59-то място), бизнес ситуацията също се е влошила (от 62-ро на 65-о място), както и ефективността на правителството (от 55-о на 56-о място).

За сметка на това, за трета поредна година, се наблюдава растеж при икономическата ефективност на страната (от 49-о място през 2022, 48-о през 2023 до 45-о през 2024 г.), което се дължи най-вече на подобрените макроикономически показатели, като растящ реален БВП на глава от населението, коментират от Център за изследване на демокрацията (ЦИД), официален партньор за България на IMD.

Продължителната политическа нестабилност и слабото върховенство на закона са едни от причините за ниските нива на конкурентоспособност на икономиката, заключват от ЦИД.

Други фактори, които оказват влияние, са забавянето на влизането в еврозоната, демографските проблеми, свиването на пазара на труда, както и влошаващият се бизнес климат, водещ до ниска продуктивност и конкурентоспособност.

Най-лошо България се представя в подсекторите: бизнес законодателство, трудов пазар (където сме на последно място), бизнес средата и базисна инфраструктура.

Световните икономики

Най-конкурентоспособната икономика през 2024 година(от 67-те държави в осемте големи региона в света) е Сингапур.

Островната държава се представя силно в областта на правителствената ефективност(степента, в която правителствените политики благоприятстват конкурентоспособността), както и в бизнес ефективността(колко добре се представят предприятията на база иновации, печалба и отговорност).

Челната петица за 2024 година допълват Швейцария, Дания, Ирландия и Хонг Конг. Големите западни икономики се нареждат в първата половина на класацията. Като САЩ са на 12 място, Германия на 24, Великобритания на 28, а Франция на 21.

„Най-добре представящите се икономики балансират производителността и просперитета, което означава, че могат да генерират по-високи нива на доходи и качество за живот за своите граждани, като същевременно запазват околната среда и социалното   сближаване“, казва Артуро Брис, директор на IMD World Competitiveness Center.

От IMD очертават и основните бъдещи предизвикателства, пред които се очаква да се изправят проспериращите страни.

Едно от тези предизвикателства е възходът на нововъзникващите пазари и нарастващата им интеграция в световната икономика.

Според доклада държави като Китай, Индия, Бразилия и Турция са преминали през бърз растеж и развитие през последните десетилетия и са се превърнали в основен играч в търговията, инвестициите, иновациите и геополитиката. Това от своя страна отваря нови възможности и пазари както за бизнеса, така и за потребителите.

Друго препятствие, което страните могат да срещнат, е дигиталната трансформация.

Скоростното развитие на технологии, като изкуствен интелект, роботика, биотехнологии и други, създават нови възможности пред икономиките и обществата. Тези промени могат да повишат производителността и ефективността, но и повдигат и морални, законодателни и социални дилеми, като защита на личните данни, киберсигурността, неравенството и други.

Не на последно място от IMD поставят и преходът към нисковъглеродна и кръгова икономика.

Осъзнаването на неотложността на екологичните, кризи като изменението на климата, загубата на биоразнообразие и изчерпването на ресурсите, показва неотложността на фундаменталните промени както в производството, така и в консумирането на стоки и услуги.

Налагайки важността на преминаването от линейна (базирана на добив, производство, потребление и изхвърляне) към кръгова икономика (базирана на намаляване на отпадъците, повторна употреба, рециклиране и регенерация).