България остава сред страните в ЕС с висока инфлация
Невъзможността на правителството да се справи бързо с високите цени отдалечава еврозоната
Инфлацията в България се забавя значително през април, но страната остава в първата третина на държавите от ЕС по ръст на цените. Измерена по европейската методология, инфлацията в България към април е 10.3% при 7% средно за страните от еврозоната и 8.1% в ЕС. Цените у нас намаляват в сравнение с първите три месеца на годината, но страната е на 9-то място сред 27-те държави в Блока.
Освен че инфлацията унищожава покупателната способност на потребителите, тя е огромна пречка през присъединяването на България към еврозоната. Един от критериите от Маастрихт, които всяка страна кандидатка трябва да спазва, за да бъде допусната до валутния съюз, е инфлацията, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, да не е повече от 1.5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация.
Данните за април показват, че тези три страни към момента са Люксембург, Белгия и Испания, които имат средна инфлация от 3.3%. Тоест България, ако иска да се присъедини сега, трябва да задържа средното поскъпване на цените до 4.8%. Разбира се, може да се направи малко изключение, както се случи за Хърватия, но в много малки граници над фиксираното ниво.
Абсолютен рекордьор е Унгария с 24.5% инфлация. Това е единствената държава в ЕС, наложила строг таван на цените. Виктор Орбан също така предпочете да запази отношенията си с Русия и не ограничи енергийното си отношение със страната агресор. Сега Унгария е пример за провалена ценова политика.
Последните данни на „Евростат“ показват, че общият ръст на цените се дължи на нарастващите разходи за услуги и енергия и се компенсира от забавяне на растежа на цените на храните.
В посока нагоре, базисната инфлация, която премахва нестабилните цени на енергията и храните, се понижи до 7.3% от 7.5%.
Основният ръст на цените е ключов фокус на политиците на Европейската централна банка (ЕЦБ) на фона на опасенията, че първоначалният скок на цените се е разпространил в други части на икономиката и може да доведе до по-високи изисквания за заплати.
Инфлацията при услугите, която се движи основно от разходите за труд, се ускори до 5.2% от 5.1%, потвърждавайки опасенията на политиците, че растежът на номиналните заплати може да стане опасно бърз.