Българите успяват да спестяват все по-малко

Българите масово се притесняват да споделят финансови данни при онлайн пазаруване, например номер на банкова карта, име на карта или т. нар. CVC код. Ежегодното проучване на Paysafe Inside the Wallet показва, че близо половината от респондентите казват, че „не се чувстват удобно да въвеждат финансовите си данни, когато плащат онлайн“. Ако пък смятат, че данните им не са в безопасност, те се отказват от продуктите в пазарската си количка.

Българският потребител обръща все повече внимание на сигурността и е все по-бдителен, когато плаща онлайн“, посочва генералният мениджър на Paysafe за България Иван Петров.

Според него недоверието се дължи както на честите финансови измами по цял свят, така и на спада на доверието към институциите, заформило се след COVID пандемията.

Въпреки това българските потребители търсят разнообразие в методите за плащане и правят все по-често дигитални транзакции, като предпочитат да извършват такива чрез дигитални портфейли, в които вече са вкарали своите финансови данни, като Google Pay, Apple Pay или PayPal. Това означава и че въпросните платформи са направили преглед на надеждността на сайтовете и „са няколко стъпки напред в сигурността“.

По-голямата част от поколението Z и милениалите използват все по-често дигитални портфейли“, допълва Петров.

Според проучването 27% от всички българи използват дигитален портфейл, а делът е сходен със средния сред 14-те страни в проучването.

Все още финансовото поведение на младото поколение и възрастното население доста се различава – поколението Z и милениалите са склонни да експериментират и да изпробват нови начини на плащане и посрещат добре навлизането на изкуствения интелект във финансите си. За разлика от тях, възрастното население има нужда от повече обяснения и време да свикне и се притеснява от безкешово бъдеще. Те се сблъскват и по още една тема – внедряването на изкуствения интелект във финансите. Младото поколение подкрепя това, докато възрастното е негативно настроено.

Българският портфейл

Дигитален или физически, портфейлът на българите изглежда все по-празен – спрямо миналата година способността им да спестяват намалява заради растящите цени на стоки и услуги. За разлика от Западна Европа, САЩ и други страни, все по-голяма част от българите живеят от заплата до заплата.

Според тазгодишното проучване, 58% от респондентите в България казват, че печелят точно колкото да покрият месечните си разходи. Една четвърт от българите пък не изкарват достатъчно, за да покрият нуждите си всеки месец. Толкова са и тези без никакви спестявания, което е и най-високият процент спрямо други страни в Европейския съюз.

За тези, които могат, цар е имотът. Цели 27% от българите биха инвестирали в покупка на втори дом. Това не е изненада, като България е една от страните с най-високо съотношение притежание на имот на глава от населението. Именно България е и с най-високият дял сред всички 14 пазара, на които е проведено проучването.

Разликите между България и другите страни са огромни – едва 9% от анкетираните във Великобритания се готвят да инвестират във втори имот.

Именно по тази причина новият втори генерален директор на Paysafe Bulgaria Джакомо Остин посочи, че българите и особено младото поколение имат нужда да се научат да инвестират във финансовите пазари и да диверсифицират инвестициите си.

Българите като цяло са оптимисти за финансовото си бъдеще, а поколението Z се очертава като най-оптимистичното.

Те очакват приходите им да нарастват с около 10% ежегодно в следващите 5 – 10 години. За сравнение, средно всички анкетирани очакват 21% годишно увеличение на заплатите.

Пред Economic.bg Джакомо Остин обясни това с фактите, че в последните две години заплатите в България нараснаха с висок темп и служителите не очакват това да продължи. Въпреки това в реалността – извън проучването – по негови думи заплатите в България растат изпреварващо спрямо останалите пазари, на които оперира компанията.

*Проучването е проведено в партньорство със Sapio Research сред 14500 души от 14 страни, една от които е и България с 1000 анкетирани лица.