Защо не работи паневропейският пенсионен продукт в България?

В процеса на своето разработване и представяне Паневропейският персонален пенсионен продукт (ПЕПП) често бе рекламиран като почти революционен. На този пенсионен инструмент много експерти възлагат надежди да допълни вече съществуващите държавни и частни схеми и най-вече – да позволи на гражданите на Европейския съюз да заделят за пенсия, независимо как се осигуряват и независимо в коя държава от Блока работят.

Една от целите на ЕС със създаването на ПЕПП бе да се изгради вътрешен за Съюза пазар за лично пенсионно осигуряване и заедно с това „да се увеличат възможностите на доставчиците за трансгранично предоставяне на персонални пенсионни продукти“, твърди Европейската комисия.

ПЕПП регламентът бе приет през 2019 г., а официално той влезе в сила през март 2022 г. Оттогава насам обаче той не се радва на особена популярност сред европейските страни, а в България той изобщо не се предлага. На какво може да се дължи това обаче?

Къде в Европа се предлага инструментът ПЕПП?

Важно е да се знае, че PEPP се предлага в различни варианта – един базов и други инвестиционни опции, вариращи спрямо доставчика.

При базовия се използва техники за намаляване на риска, като при него размерът на възможните общи разходи и такси е ограничен.

Справка в системата на Европейския надзорен орган за професионално пенсионно осигуряване и застраховане (EIOPA) показва, че базов ПЕПП се предлага в общо четири европейски страни – Полша, Словакия, Хърватия и Чехия. Всъщност това са и единствените държави, в които може да бъде намерен този продукт.

В България той не се предлага, в който и да е било вариант, нито в по-големите икономики, като Германия, Нидерландия, Франция, Испания и други страни, към които основно мигрират наши сънародници.

В този случай обаче дори в страната членка на пребиваване да няма наличен PEPP, той може да се закупи от друга, стига тя да е част от Европейското икономическо пространство, става ясно още от сайта ЕК.

ПЕПП не получи дори своите 15 минути слава

Според Даниела Петкова, бивш изпълнителен директор на най-големия пенсионен фонд в България – „Доверие“ – и бивш председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), окончателният вариант на приетия PEPP регламент няма нищо общо с първоначалната идея и това е една от причините той да не се радва на особен интерес.

Това е повече инвестиционен продукт, отколкото пенсионен“, коментира Петкова за Economic.bg.

„Първоначалната идея беше наистина това да е един паневропейски, общ пенсионен продукт, но за да бъде такъв и да отговаря на думата „пенсионен“, трябваше всички държави членки на ЕС да се съгласят да има единни условия при неговото предлагане“, обяснява Петкова.

„Ябълката на раздора“ в преговорите за ПЕПП е била в две части – едната, обвързана с данъчното облагане, а другата – с обща актюерска таблица.

Създаването на биометрична таблица, която да се използва от всички държави в ЕС, наистина е много сериозен труд и сега не съм сигурна на 100%, но мисля, че никой не е започвал да се труди по този въпрос“, каза експертът.

По отношение на данъчното облагане страните от ЕС също не могли да постигнат съгласие, тъй като налозите са твърде различни в отделните държави.

Друг фактор били и условията за лицензиране на доставчиците на PEPP.

Според регламента пенсионният продукт може да се предлага не само от пенсионни дружества, но и от банки, и от мениджъри на активи. Режимите за тяхното лицензиране обаче са твърде различни. За пример Петкова посочи, че в Германия един такъв лиценз е обвързан с инвестирането на значителен капитал, докато за Кипър тази сума е 10 пъти по-ниска.

„И дотам приключи първоначалната чудесна идея да има паневропейски пенсионен продукт. Така той се ориентира към инвестиционен продукт и като регламент е почти като доброволните пенсионни фондове. Това е един специфичен доброволен фонд и за хората е по-лесно да си прехвърлят парите от държава в държава, ако житейският им път води до пребиваване в различни страни“, обобщи експертът.

Но по-важният фактор за липсата на интерес се крие в самите текстове.

Таксите, определени за взимане от операторите на PEPP, бяха под минимума, което не може да има икономически смисъл за когото и да е било“, обясни Петкова.

Това е и основната причина у нас този продукт да не се предлага, въпреки че българите вече имат подобен вариант в лицето на доброволните пенсионни фондове.

Ако някой в България тръгне да развива такъв продукт, във всички случаи тази идея трябва да излезе от рамките на България, защото иначе няма да има икономически смисъл. А това вече е доста сериозна бизнес организация, с разходи за привличане на клиенти и българи от други държави“, казва бившият председател на БАДДПО.

Именно строгите изисквания за риск-възвръщаемост карат австрийския застраховател UNIQA през 2022 г. да спре разработването на ПЕПП продукт. Просто липсва подходяща инвестиционна стратегия, която да накара нещата да работят добре.

Макар идеята за ПЕПП да е добра, но имплементацията ѝ – не толкова, все пак има някаква надежда за регламента.

Винаги има вариант регламентът да се промени. Така приключи и споразумението между държавите – че трябва да минат няколко години, да се избистрят някои концепции и така да се премине към втория етап, когато евентуално би могъл да се промени“, заяви Петкова.