Български камери на Луната и на Марс
Заради своята надеждност продуктите на Imperx са предпочитани както в индустрията, така и за космически и военни цели
Снимка: Красимир Свраков
~ 4 мин.
Татяна Явашева Български камери летят до Луната, български камери ще има и при мисия „Марс“, когато и да е тя. С програмата „Спейс Ай Ел“ отново българска камера е изпратила снимка от падането на кораба, заснела е и тъмната страна на Луната. Техният производител е Imperx, неин основател и двигател е инж. д-р Петко Динев. И ето каква е историята, която съпътства този безспорно голям успех:
Всички пътища водят инж. д-р Динев към производството на камери и това е дейност, с която се занимава вече 20 години. Дипломната му работа при завършването на оптика и спектроскопия в Софийския университет търси отговор на въпроса как може да се сложи камера на телескопа в Националната астрономическа обсерватория в Рожен. После със съпругата му стават асистенти в Техническия университет в София, но през 1991 г. решават да потърсят развитие в чужбина. Двамата физици се установяват във Флорида и правят докторати. Той се прехвърля в сферата на електрониката, намира работа в НАСА, а тя постепенно се преориентира към информационните технологии и започва да преподава.
Тласък към познанието получава от своя учител Теодосий Теодосиев и става неговия първи олимпиец – печели златен медал на Международната олимпиада по физика в Чехословакия през 1977 г. „Провлачих крак“ и Тео вече има над 15 олимпийски шампиони, което е впечатляващо постижение. С електроника се занимавам от дете. Взаимодействието между физика и електроника се оказа печелившо и отвори перспективи за мен при осъществяването на мечтата да имам своя компания“ – разказва изобретателят.
През 2001 г. д-р Динев създава Imperx, първите продукти са на пазара през 2002 г. Правят индустриални камери, които намират приложение на поточните линии при оптичния контрол на производството. Камерата заснема детайла, който попада в обсега ѝ, прави анализ по зададени параметри, които измерва при движението на детайла и чрез специален софтуер регистрира дали детайлът е годен. Това позволява дефектното своевременно да се отдели, вместо да мине през всички етапи на производството и чак накрая да се установи, че изделието е негодно. Така се пести време, енергия и суровини.
Компанията има производства във Флорида, САЩ, и в България – с база в София и Пловдив. Всички продукти са разработени и конструирани от инженери на Imperx . Продават в Япония, Южна Корея, Китай, Сингапур, Тайван. Силата на тези камери, е ча са много издръжливи, устойчиви са на големи температурни амплитуди и на радиация. Екипът в България е от 25 души и над 30 в САЩ. Бизнесът се разширява, увеличава се броят на програмите, в които участват със свои продукти, а около войната нараства интересът от страна на военните.
В един момент НАСА подбира камери са следващите си мисии и инж. Динев изпраща няколко. Тестовете установяват тяхната надеждност, но трябва да бъдат пригодени за космическите условия. Това коства време и ресурси, но след две години работа стигат до желаните резултати. Затова и френските космически програми вече разчитат на българските камери. С тях са оборудвани също американските ядрени подводници. Този сегмент в работата на Imperx носи по-скоро добра репутация, а не толкова финансова възвращаемост на усилията, ноу-хауто и инвестициите в развойната дейност.
Стават доверен партньор на НАСА и затова всички, които изстрелват ракети и спътници в космоса, търсят техни камери поради високата им надеждност. Минали са 8 години, откакто първата им камера е излетяла извън орбитата на Земята. Космическият бизнес е затворена общност и там не допускат случайни играчи. Продуктите на Imperx обаче са ценени и над 1000 техни камери са изстреляни в космоса, поставени на сателити и ракети. Около 200 камери, монтирани на спътници, обикалят около Земята. Голяма част от спътниковите снимки от войната в Украйна са направени с камери на Imperx. Поставени са на ракети тип „Атлас“ или „Делта“. Тестовият полет на НАСА до Луната в рамките на мисия „Артемис“ е също с техни камери. Камери, разработени от инж. Динев и негов екип, се използват в медицински лаборатории и операционни зали. Следят трафика в многомилионни градове, монтирани са върху високоскоростни влакове в Китай…
Интегрирането на камери в индустрията върви усилено, тъй като автоматизацията и роботизацията увеличава своето проникване в заводите. В България роботизацията навлиза по-бавно, а съответно и оптичният контрол на производството е по-слаб, докато в Япония и Южна Корея темповете са впечатляващи. Животът на камерите е дълъг, има устройства, монтирани през 2008 г., които не са спирали да работят. Ако в масовото производство поточната линия спре поради отказа на камера, технологичният престой би донесъл огромни загуби.
„Тайната“ на надеждността е, че владея добре всичко, свързано с камерите – зная как се прави светлината, зная и как тя да се улавя, научих всичко за сензорите. Работих и в компания, която произвежда цифрови фотоапарати, там научих как да направя продуктите еднакви и с постоянно качество. Съчетанието на познанията по физика и електроника, знанието как да конструирам сензор и как да направя масово производство – всичко това позволи да сме онова, което постигнахме дотук. Правим малки и големи камери, но от най-голямо значение е какво може камерата. Сега разработваме устройство със 127 млн. пиксела“, посочва инж. Динев. В момента фокусът на Imperx е върху нова генерация камери с изкуствен интелект. Влагат колосален труд, за да го обучават и тренират с десетки изображения.
