Честит първи март!

Всяка година на 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници. Традицията повелява на този ден всеки българин да подарява на близките и приятелите си мартеница, която според поверието носи здраве и сила. Баба Марта се свързва и с началото на пролетта, както и с настъпването на новата стопанска година. Традицията вероятно е древен езически обичай, запазен единствено от българите.

Освен хората, на 1 март дърветата и животните също се закичват с мартеници, направени от бял и червен конец. Мартениците се свалят при вида на първите пристигнати щъркели и лястовици или на цъфнало плодно дръвче.

Според поверията Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и винаги е сърдита, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят да го опита. Ето защо Баба Марта трябва да се умилостиви, тъй като оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват слънцето.

Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието, на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.