Чуждите инвеститори вече не търсят само ниски заплати в България

Г-н Стоянов, темата с горивата в България – тяхната цена и износ – е основна в момента. Какъв е Вашият прочит на европейските санкции и ще може ли „Лукойл Нефтохим“ да изнася горива, произведени в Бургас, и след 5 декември?

Тук не става дума за мой прочит или нечий друг. Дерогацията е абсолютно ясна. Тя гласи следното нещо – няма право руският петрол, който се разрешава да се внася в България за преработка от „Лукойл Нефтохим“, да бъде реекспортиран директно до други държави, но продуктите от неговата преработка – горива, масла и т.н. - имат право да бъдат реекспортирани в Европейския съюз. Това е категоричната дерогация, която е дадена на България, и ние твърдо стъпваме на нея.

Тази дерогация е със срок до края на 2024 г. Какво очаквате да се случи след нея – ще може ли рафинерията да продължи да работи с други сортове петрол?

Дерогацията е за още две години. В този сектор, а и когато става дума за рафинерия, две години не са дълъг период. Отсега трябва да се мисли да има ясен план какво ще се случи след това. Ситуацията в света обаче е много динамична и обстоятелствата се променят. Трудно е да се планира. Ние изхождаме, разбира се, от най-лошия вариант и още отсега се търсят възможности как рафинерията може да работи и след това с друго гориво. За момента предварителната информация е, че технически това е възможно. Проблем е самата логистика, която тогава трябва например да се извършва през Босфора, за да се стига до пристанището на „Лукойл Нефтохим“ в Черно море. Това са експертни разговори, но за момента е ясно, че от 1 януари 2025 г. „Лукойл Нефтохим“ ще трябва да преработва друг, а не руски суров петрол.

Тези възможности за друг вид петрол се търсят от министерството съвместно с „Лукойл Нефтохим“ или от компанията самостоятелно?

Предполагам, че компанията отсега планира какво ще прави след две години, тъй като е собственик на рафинерия. Възможностите са различни – от това да намерят начин да си внасят друг петрол и да работят с него, или дори до хипотезата да продадат рафинерията. Казвам това като хипотетичен сценарий, а не като процес, за който имаме индикации. Ние като правителство следим какви са възможностите. Отново повтарям, информацията, която сме получили, е, че технически е възможно рафинерията да работи с друг петрол, разбира се, след необходимите пренастройки.

През август заявихте, че започвате работа с „Лукойл Нефтохим“ за по-евтини горива. Какво се случи с инициативата? В момента горивата пак тръгват нагоре.

Още през август започнаха преговори с „Лукойл“. Аз бях на първия кръг разговори. След това те бяха поети от министъра на енергетиката Росен Христов и вицепремиера Христо Алексиев. Преговорите вървяха в посока какви са възможностите за облекчаване на  функционирането на пазара на горива в България – къде може да бъдат премахнати административни пречки, да се повиши конкуренцията, така че да бъдат достигнати по-ниски цени. Мисля, че тези преговори дадоха ефект и цените на горивата първо спряха да растат, а имаше и понижаване. В момента, макар и тези преговори да продължават, възлагаме повече надежди на решението, което правителството прие на заседание на Министерски съвет и входира в Народното събрание. Там мерките, които предлагаме, са не толкова в посока понижаване на цените, колкото създаване на възможност за много по-високо компенсиране на тези цени. По-важното за нас като Министерство на икономиката и индустрията е компенсирането и на компаниите в България, тъй като до момента помощта от 25 ст. важеше само за гражданите. Уверени сме, и на база разговори с пазарните играчи от сектора, че е възможно с тези промени, които предлагаме на Народното събрание, да се съберат достатъчно средства от изземване на свръхпечалби на компании от сектора в България, с които да се финансира компенсирането и за фирми, и за граждани, и то в много по-сериозна степен като сума – много по-голяма от 25 стотинки.

Този законопроект за облагане на свръхпечалбата на компаниите от енергийния сектор обсъждан ли е по време на преговорите с „Лукойл Нефтохим“?

Да, обсъждан е. Не само с тях – ние говорим с доста компании от сектора. Разбира се, „Лукойл Нефтохим“ са единствените, които имат рафинерия, и са единственият производител на горива в България, но ние говорим и с търговците на едро, които вече са няколко компании, и с веригите – с всички.

С други думи, този законопроект е обсъждан с всички компании, които всъщност ще бъдат обложени с този нов временен данък?

Да. Преди да бъде предложен сме преминали през дълъг процес на предварително проучване. 

Според някои експерти обаче по-чистият вариант е да се намали ДДС или акциз. Мислили ли сте върху тази идея?

На пръв прочит звучи като много чист и прост този вариант. Звучи много чист този вариант. Просто намаляваме ДДС или акциз и се надяваме, че цените ще паднат с толкова, с колкото намалим ДДС или акциза. За съжаление обаче реалностите са много различни. Първо, опитът ни учи, че подобни мерки не водят категорично до спад на цените. Второ, това води до намаляване на бюджетните приходи, а точно сега не е правилният момент България да взима решения, с които да намалява бюджетните си приходи.

Още с встъпването си в длъжност отворихте темата за Държавната петролна компания и как тя може да спомогне за разрешаването на енергийната криза. Какво показа анализът и какво мислите сега за дружеството?

Анализът приключи още в края на август. Истината е, че това, че анализирахме ситуацията, помогна в преговорите с други компании от петролния сектор. Въпреки че за момента изглежда така, че Държавната петролна компания по-скоро ще бъде закрита, както е и последното решение на Министерски съвет, наличието ѝ и възможността тя да бъде изпълнена със съдържание допринесе за по-успешни преговори.

През последните месеци токът за българския бизнес бе сред най-високите в Европа. Това отказа ли някои чужди инвеститори да стъпят в България?

Първо, токът за българския бизнес не бе сред най-високите в България, тъй като всичко над 250 лв./мегаватчас се компенсираше от държавата. Цена от 250 лв. бе малко над средното в Европейския съюз за индустрията. Не е имало случай някой чужд инвеститор да се откаже от България заради високата цена на електроенергията, или поне на мен не ми е известен подобен пример. По-важното за компаниите е предвидимостта. За тях е много важно не да се предприемат мерки за няколко месеца напред, а отсега да знаят, например, че до края на 2023 г. това правило за компенсации ще важи. Да знаят какви са условията. Сега в парламента се обсъжда този праг да се свали на 200 лв./мегаватчас. Това би било разумно и аз като министър на икономиката няма как да не го подкрепя. Пак казвам обаче най-важно за компаниите е да имат предвидимост – да знаят отсега докога ще важи, за да могат да направят разчети. Другото много важно нещо е отсега да се знае, че както има помощи за електричество, така ще има и помощи за газ. Да, цената на газа успяхме да я свалим значително – с 30% през октомври и с 47% през ноември. На този етап разчетите показват, че около тези ценови нива ще може да се задържи цената и до края на следващата година. Но за компаниите е важно, въпреки че смятаме, че цената ще е около 140 – 150 лв., да се постави таван - вероятно около 200 лв. и това да е заложено с решение на парламента. Международните компании, които трябва да защитават бюджети пред централите си в чужбина, за тях е важно да имат рамка, в която да работят.

А подобен проект за газа ще бъде ли внесен в Народното събрание?

Работи се по него.

Преди месец оповестихте, че се работи по създаването на инвестиционна карта за реиндустриализация на България. Може ли да разкажете малко повече за нея и към кои компании ще бъде насочена?

По отношение на реиндустриализацията на България работим в две посоки. Едната е да се облегнем на природните богатства, които има България, и ресурсите, които се добиват тук. За някои метали и други минерали България е сравнително богата. Например мед, цинк, олово и т.н. Идеята ни е в тези времена, в които се видя, че ресурсите стават по-ценни от парите, да прегледаме много внимателно с какво разполага България, къде има възможности за стартиране на нови проекти за добиване, а по отношение на добиваните вече ресурси в България - да потърсим такива инвеститори, които ползват тези ресурси за техните продукти. Пример давам с „Аурубис“, които добиват много големи количества мед в България и преработват до метал, но изнасят метала на пръти, листове и т.н. Единият ни фокус ще бъде да търсим конкретни компании, които ползват мед. Медта трябва да е основен компонент на техните продукти, за да им предложим да дойдат в България – тук, където са близо до суровината, която ползват, тъй като с покачващите се цени на горивата логистиката става много съществен инфлационен фактор. Смятаме, че това би дало един допълнителен мотив на компаниите да дойдат в България.

От суровината до крайния продукт с високата добавена стойност?

До крайния продукт е може би още рано, но да кажем – още едно ниво на преработка да се случва в България. Или няколко. Да не изнасяме суровината, а да има колкото се може повече нива на преработка в България. Целта на проекта е да видим картата на полезните изкопаеми на България – къде в момента работят добивни компании, къде има мини, които добиват. Вторият важен момент е къде се преработват тези руди до метал и да наложим отгоре и жп мрежата на България, тъй като тези компании ползват изключително само жп транспорт, тъй като е по-евтин, а при тях обемите са огромни. На четвърто място вече ще наложим и карта на заетостта в България. Целта ни е да не направим такива зони съвсем близо до предприятията, които работят в момента, тъй като те се притесняват от конкуренция за работна ръка, а по-скоро да са в зони, в които няма големи инвеститори, но са близо и леснодостъпни до жп мрежата. След като наложим тези четири карти, ще видим с какво разполагаме. Искаме да имаме поне две такива индустриални зони за такива компании.

Второто нещо, по което работим, свързано и с реиндустриализацията на България и със Северозапада, искаме да разпределим инвестициите и производството в страната. В тази връзка целта ни ще бъде да отворим с Националната компания индустриални зони проект за по-малки индустриални зони в по-малки населени места. Там ще работим в тясно сътрудничество с общините. Вече сме изпратили през Националното сдружение на общините в България изискванията ни към парцели, за да видим коя община може да ни предостави това, което ни трябва. Изискванията като цяло са, от една страна, законовите изисквания за индустриален парк. Ние самите ще искаме и подробен устройствен план, парцелът да е урегулиран поземлен имот – в идеалния вариант да има и довеждаща инфраструктура, така че да може с минимум инвестиции на пари и време да имаме нови, хубави и готови индустриални зони с цялата изградена инфраструктура. Бързаме, защото виждаме повишен интерес, както от американски компании, така и от такива от Западна Европа – в т.ч. от държави с проблеми с енергията и нейната наличност. От една страна много западни компании се връщат обратно в Европа – прибират се от далечния Изток и скъсяват веригите на доставки, за да имат повече сигурност. Нормално те гледат към Източна Европа, където България е една от добрите дестинации за инвестиции благодарение на много добрата си данъчна политика, но и благодарение на българските таланти, на достатъчното енергия на добри цени. Така че имаме доста козове, с които да привлечем вниманието на инвеститорите. Вярваме, че това ще помогне голяма част от вълната от инвестиционен интерес да я доведем в България в следващите 6 до 12 месеца.

Имате ли вече отговори от общините на тези изпратени запитвания?

Писмени отговори още нямаме, но вече проведохме срещи с представители на четири общини и съм щастлив, че виждам много подготвени проекти. Определено има много активни кметове, подготвени парцели, което много ме радва. За някои от тях дори няма да чакаме парите по Плана за възстановяване, тъй като НКИЗ разполага и със собствени средства и ще започнем да създаваме съвместни дружества буквално следващата седмица, като общините предоставят земята, а от нас е инвестицията, маркетинга и управлението на зоната. Ако в момента зоните, които има НКИЗ са под 10, силно се надявам в следващите шест месеца да станат поне 20 – 25. Имаме наистина хубави предложения от общините.

Кои са тези четири общини, за които става дума?

Не мога на този етап да ги посоча, за да не се почувстват другите изпреварени. Появиха се и такива коментари – как ще решаваме защо тази община, а не другата. Ние като служебно правителство не сме част от партийната система, така че по-скоро идеята ни е навсякъде, където видим активна местна власт с готов парцел, който отговаря на нашите изисквания, да направим необходимото, за да започнем съвместна работа. Говорим за средни и малки общини. Единият проект, който много ми хареса, беше за 68 дка. За да разберете разликата в мащаба мога да дам за пример, че зоната в Божурище е 3000 дка. Разбирате разликата, но за сметка на това инвестицията не е голяма, съществува възможност зоната да се разшири с още 50 – 60 дка. На 68 дка спокойно могат да бъдат привлечени 5 – 6 – 7 компании, които да отворят нови производства, което за един малък град е страхотно. Ако тези 5 – 6 компании отворят 300 – 400 нови работни места, това икономическия климат в града и района.

Коментирахте, че се обмисля държавата да предоставя сгради под наем на чуждестранни инвеститори временно, докато те са готови със собствените си бази. Може ли да разкажете повече за тази идея?

Идеята е като част от тези по-малки индустриални зони в по-малки населени места не само да предлагаме готовите парцели с довеждаща инфраструктура, върху която да строят, но във всяка от тези зони да има по едно готово хале. Най-вероятно ще построим и такива, които да могат да се разделят и на по-малки, според нуждите на конкретната фирма. Ние виждаме, че в момента инвестиционният интерес е такъв, че всички много бързат. Нямат време да чакат да строят и затова ние искаме да им предоставим веднага помещение под наем – те да влязат в това хале в същата индустриална зона, към която са се насочили, докато за 6 до 12 месеца построят своята база. Тоест – те да влязат под наем, да си вкарат машините, да почнат да работят, да назначават хора, а когато е готово тяхното хале, да се преместят. Това хале да остане оборотно – да дойде следващият под наем и така да им позволим много по-бързо да реализират плановете си, а не да чакат, макар и избрали къде искат да инвестират, около шест месеца или една година, докато могат да започнат производство.

Тоест тези оборотни халета ще бъдат предназначени само за новите по-малки паркове?

За момента идеята ни е да инвестираме по този начин, тъй като там виждаме възможност за повече налична работна ръка. Конкуренцията за работна ръка в големите градове на България се изостря прекалено много, което води до негативи. Затова се фокусираме върху по-малките. Заедно с това големите индустриални зони, които имаме, вече са доста развити. Например в Божурище две трети от парцелите в зоната са продадени на инвеститори. Разбира се, това не изключва възможността да разширим вече съществуващите индустриални зони с нови парцели и да приемем същата стратегия. Важно е обаче да обърнем подхода и най-важното: да следим инвестиционните процеси. Категорично сега бързината е основен фактор – инвеститорите искат веднага да започнат да работят. Буквално ни казват: „ние имаме машините в Западна Европа и искаме веднага да ги пренесем тук и да почнем да работим. Трябва ни хале сега. Да, после ще си построим по-хубаво, точно каквото ни трябва, но търсим бърза алтернатива“.

В последните месеци се насочихте и към привличането на инвестиции от Обединените арабски емирства, Саудитска арабия. Какво провокира интереса Ви на Изток и има ли голям потенциал там?

Светът се променя – особено с войната и пандемията. Традиционно сме имали добри отношения и преди с този регион. Истината е, че и те имат много интерес към нас. Аз съм имал възможност и в миналото да бъда част от такива делегации и трябва да Ви кажа, че сега, когато бях в ОАЕ с президента Радев и после в Саудитска Арабия, си личеше интересът към нашия регион. Честно казано някои от интересите ни съвпадат – в Саудитска Арабия започват да индустриализират държавата, докато ние я реиндустриализираме. Те в момента инвестират много в мини, базирани на полезни изкопаеми, имат голям интерес към привличането на български компании, които имат голям опит в тази сфера. През януари заедно с български компании сме поканени на голям форум за минна индустрия – незавимо кой е министър тогава тази възможност не трябва да се изпуска. От друга страна те са много богати на петрол и газ и с тези цени определено са в добро финансово състояние и търсят нови възможности за инвестиции по цял свят, като нашият район им е особено интересен. България е и врата към Европейския съюз за тези държави. Сега разглеждат още по-сериозно района за големи инвестиции. Ориентирани са в инфраструктура, енергийния сектор – това са традиционни и за тях области. Освен това в момента водим преговори за инвестиции в сектора на земеделието. Интересът е голям и мисля, че трябва да бъде използван.

На каква ориентировъчна стойност са тези инвестиции?

Въпросът е не каква стойност, а да предложим смислен проект, в който виждат полза да инвестират. Работата е по-скоро от наша страна и трябва да си напишем домашното и да подготвим интересни проекти за тях. Сега, по времето и на визитата с президента и после в Саудитска Арабия, отидохме с конкретни предложения, докато преди това винаги се говореше само за идеи. Сега нещата са много по-конкретни и се надявам, че това е пътят за постигане на конкретни резултати в обозрими срокове.

Похвалихте се с интерес за инвестиция от Adidas в София. Може ли да кажете нещо повече за параметрите ѝ?

Това, което мога да коментирам, е, че става въпрос за много голям световен спортен гигант. Има интерес от инвестиция в България, но не за производство на спортни артикули, а напротив – те искат да открият в България IT център с около 400 – 500 души екип, който да управлява бизнеса им по цял свят. Идеята е впоследствие и други сектори от централното им ръководство да бъдат изместени тук, като счетоводство, правни услуги и т.н. Плановете им са да започнат с IT услугите и да мислят за разширение. Посетиха София, защото локацията е избрана сред 20 други града в Европа. Това, заради което казаха, че България е техен фаворит, са българските таланти. Като министър мен ме радва, че вече компании не идват тук заради ниските заплати, както се рекламирахме навремето, а точно обратното – заради високата подготовка на кадрите.

Преди години България водеше разговори с Volkswagen и Tesla. В момента водят ли се разговори с големи компании от техния ранг?

Водят се, но нямам право да казвам имена. Интересът към България не е спрял. Големите компании със сигурност наблюдават региона и търсят възможности. Даже миналата седмица бяхме на посещение в Гърция и обсъждахме с представители на тяхното правителство, че може би е време, за да сме успешни в привличането на автомобилен производител, да обединим усилия и да не гледаме толкова на държавните граници помежду ни, а по-скоро на региона като цяло. Поканих колегите на посещение у нас, за да задъблочим обсъжданията и да подготвим обща стратегия. Разбира се голяма инвестиция винаги ще представлява добра възможност за държавата и региона и със сигурност това ще продължи да бъде приоритет. Личното ми мнение обаче е, че макар и да изисква много повече работа, е хубаво да се фокусираме върху множество по-малки инвестиции. Защото за наистина голяма инвестиция ще са необходими много хора, което автоматично измества фокуса към София или Пловдив. Личното ми желание като министър е да се фокусираме върху по-малките общини и да дадем основите за балансирано развитие на икономиката на България върху много повече населени места, а не само върху най-големите.

Разкажете малко повече за германската инвестиция от 1 млрд. евро във фотоволтаици в България.

На посещение в България бе много сериозна група компании, които имат интерес да инвестират в България във възобновяеми енергийни източници. Като цяло германските компании са много загрижени за снабдяването си с енергия. Затова България представлява за тях висок интерес. Заради часовата разлика и това, че сме в най-източния край на Европейския съюз, фактически за тях е много интересно да произвеждат енергия от фотоволтаици тук. Това е така, защото при фотоволтаиците пикът е около обяд, някъде в интервала между 12 и 14 ч. се произвежда най-много. Този пик е доста преди този в Германия заради часовата разлика. Това беше коментирано още преди месец и половина от икономическия министър на Германия, който каза, че очаква интерес от немски компании, които да търсят енергийни инвестиции в най-източния край – България и най-западния – Португалия, така че да могат да си осигурят пик от около 5 часа например.

Случаят сега е точно такъв. Тази група иска да инвестира в много голям обект, всъщност това, което ни казаха по време на разговорите е, че това ще бъде най-големият подобен проект в света. Надявам се един ден може да го гледаме по Discovery. Разговорите, които водим, са за между 1000 и 1500 мегавата. Имайте предвид, че един блок на АЕЦ „Козлодуй“ е около 1000 мегавата. Те са с инвестиционни намерения да инвестират във фотоволтаици в 2500 мегавата общо, като идеята е тази енергия да си я ползват в Германия за тях и техните клиенти.

Междувременно имаме такъв интерес и от Франция и мисля, че няма да е последният такъв огромен проект, с който ще се похвалим.

Детайлите обаче на този етап ще трябва да бъдат спестени. Важното е да се подчертае, че германската група е твърдо готова за подписване на меморандум за инвестиционно намерение. Сега ние трябва да побързаме, за да започнат нещата възможно най-скоро. Инвестицията ще бъде за над 1 млрд. евро, което е най-голямата единична правена инвестиция някога в България.

Според последния анализ на Уникредит Булбанк износът догодина ще бъде поддържан основно от стоки като храни, енергия и боеприпаси. Споделяте ли това мнение?

Боеприпасите не са били водещи в българския експорт, макар че е сериозен сектор с много заети в индустрията. Всички знаем кои са основните сектори за България. Това, което трябва да ни радва, е, че все повече стоки с висока добавена стойност се изнасят – електротехника, машиностроене са вече сред водещите сектори. Енергия разбира се също – при тези цени на електричеството това е много сериозен компонент от българския износ. Личните ми очаквания са, че износът ще върви много добре и следващата година, тъй като макар и търсенето да спадне, ние наблюдаваме затваряне на предприятия на Запад и смятам, че нашите компании ще имат шанс за навлизане на нови пазари.

Боеприпаси и оръжия за каква сума изнесе България от началото на годината?

Официалната статистика за тази година ще е ясна през следващата. Това, което е радващо, е, че индустрията работи много добре – както държавните предприятия, така и частният сектор. Доколкото съм запознат са обезпечени с договори за години напред. Търсенето на нашата продукция, благодарение на качеството, е от цял свят. България има традиции и е била голям износител и за Африка, и за Близкия изток и все още сме известни в тези държави. Търсим възможности да подкрепим сектора – особено държавните предприятия и с нови инвестиции в машини и разширение на производства и продуктова гама. Опитваме се да направим прехода към продукти по натовски стандарти, а не както до момента – по т. нар. съветски стандарт, така че нашият военнотехнически комплекс да заеме полагащото му се място в цялостната система на НАТО.

Казвате цял свят – все пак кои са по-големите страни, към които България изнася?

Не бих коментирал, за да не пропусна някого. Наистина са над 50 държави. Имаме много сериозни партньори в Африка, Близкия изток. Много са. В момента по-скоро проблемът е, че търсенето е голямо, а стоката не е достатъчно. Явно покрай цялата несигурност в света и войната, която бушува. За съжаление, има множество конфликти и в други места по света. Като цяло може да се каже, че се наблюдава завишаване на държавните бюджети за отбрана. Може би това е свързано и с факта, че по време на пандемията тези бюджети бяха пренасочени към овладяване на здравната криза и сега, когато тя отмина, в тази несигурна обстановка много от държавите вдигат драстично бюджетите си за отбрана и това е шанс за нашия военнопромишлен комплекс да заеме полагащото му се място.

Във вторник излезе информация, че Русия санкционира 15 български дружества от военнопромишления комплекс. Как ще се отрази това на тях?

Аз не очаквам да има някакво отражение върху българския военнопромишлен комплекс, тъй като още 2014 г. бяха въведени санкции по отношение на Русия. Ние ги спазваме оттогава, т.е. нашите компании отдавна вече не реализират експорт в тази посока. Така че не би трябвало тези санкции по никакъв начин да повлияят на работата в сектора.

С встъпването си в длъжност посочихте, че „Държавната консолидационна компания“ се бави с изплащането на дивидента си към бюджета. Изплатен ли е той вече?

Проблемът бе с неизплатен заем и дивидент от страна на ВМЗ-Сопот към Държавната консолидационна компания. Заемът бе погасен, още докато аз бях в управлението на дружеството, а междувременно бе внесен и дивидентът за 2021 г. В момента се водят преговори, тъй като има наследен отпреди години неизплатен дивидент от ВМЗ към ДКК. В момента дружествата преговарят помежду си каква сума може да бъде преведена като дивидент. Отделно ДКК вече е внесло авансово 10 млн. лв. дивидент към държавния бюджет.