Недекларираната заетост намалява заради COVID помощите

В събитието взеха участие над 60 представители на изпълнителната и законодателната власт, работодателски, синдикални, научни и неправителствени организации.

Хората трябва да разберат, че декларирането на труда води до подобряване на събираемостта, което от своя страна дава на държавата възможност да използва повече средства за инвестиции“, каза Петрова.

По време на дискусията председателят АИКБ Васил Велев заяви, че целта на Национална карта на недекларираната заетост, която бе представена днес, е толерантността към злоупотребите да бъде сведена до минимум.

„Последната стойност на сивия сектор у нас, която е отчел Композитния индекс, е 21.48%, а през 2010 г., когато стартирахме измерването му, той беше 36.65%. Въпреки сериозния спад стойностите му са значително по-високи спрямо средноевропейското ниво. От 2019 г. специален фокус в усилията ни е и ограничаването и превенцията на недекларираната заетост“, заяви председателят на АИКБ.

Той добави, че картата е първия по рода си подобен документ не само в България, но и на европейско равнище.

По данни на АИКБ пет са най-често срещаните форми на недекларирана заетост - работа без договор, работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой, прикрити трудови договори, фалшива самонаетост и извънреден труд без заплащане.

По думите на д-р Милена Ангелова, главен секретар на Aсоциацията и ръководител на проекта, и работодателите, и работниците са посочили, че най-често срещаната практика е работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой.

„Нейният обхват е между 25 и 30%. На второ и трето място и двете групи поставят съответно полагането на извънреден труд без заплащане и прикритите трудови договори. Резултатите ни показаха, че най-силно уязвими са секторите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“, „Строителство“, „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Транспорт, складиране и пощи“ и „Селско, горско и рибно стопанство““, допълня още тя.

Най-високи дялове на недекларираната заетост се отчитат в областите Видин (33.5%), Ямбол (32.6%) и София-област (32.5%). Докато най-ниски са установени в областите Кюстендил (24.1%), Смолян (23.6%) и Търговище (21.1%). А най-уязвими са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите - хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.

Проведените изследвания потвърждават стартовите хипотези на АИКБ за наличието на зависимости между образователните и квалификационните характеристики на наетите лица и вероятността да бъдат включени в сиви практики на работното място. Най-голяма е вероятността това да се случи при най-ниско образованите и неквалифицирани служители.

За да се ограничат формите на недекларирана заетост на преден план е изведена необходимостта от намаляване на възможностите за генериране на плащания в брой, които са източник на сиви практики“, се казва в позицията на АИКБ.

Според голяма част от работодателите трябва да се промени сега действащият модел на 57% осреднен размер на осигуровки за всички осигурителни фондове за сметка на работодателя и 43% осреднен размер на осигуровки за сметка на работника. Предлага се повишаване на дела на осигурителните вноски за сметка на работника при запазване размера на нетното трудово възнаграждение. Това ще намали в значителна степен икономическия интерес на работодателя от недекларирана заетост, а заедно с това ще увеличи икономическия интерес на работника не само да работи на трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение.

„И през 2021 г. екипите ни ще направят проверка на 2000 предприятия, за които считаме, че имат високорисков профил по отношение на работата с договор с фиктивни клаузи“ посочи Румяна Михайлова, изпълнителен директор на Главна инспекция по труда.