„Да не връщаме плановата икономика“: Започна Европейската седмица на градовете и регионите

22-рата Европейска седмица на градовете и регионите стартира днес, 7 октомври, с откриваща сесия в зала Hemicycle на Европейския парламент. В рамките на първия ден от събитието беше проследено текущото състояние на европейските региони и напредъка, постигнат в сближаването им по отношение на социалното, екологичното и икономическото развитие, предаде репортер на Economic.bg.

Многостранното, едноседмично събитие се организира съвместно от Европейския комитет на регионите (CoR) и Генерална дирекция „Регионална и градска политика“ (DG Regio) на Европейската комисия. Ръководителите на двете институции бяха основните участници в церемонията по откриването, като всеки от тях имаше малко по-различна гледна точка за начина, по който трябва да се прилага политиката на сближаване, въпреки че всички бяха единодушни – като цяло тя работи.

Пътят към сближаването започва от европейските региони и градове

Вашко Алвеш Кордейро, президентът на CoR, първо излезе на сцената, за да представи годишната реч за състоянието на регионите и градовете. Моментът е ключов, тъй като идва нов политически цикъл в ЕС след тазгодишните избори за Европарламент.

Силата на нашия съюз идва със силата на местните и регионалните общности“, каза Кордейро.

Както накратко каза той, пътят към разбирането на ЕС трябва първо да премине през разбирането на неговите местни и регионални предизвикателства и възможности.

ЕС не може да направи Европа близка до своите граждани, ако продължава да подхожда към нещата само от върха“, добави той.

Това е често срещана теза и аргумент от страна на Европейския комитет на регионите, който от 30 години действа като основен защитник за по-силно представителство на местните гласове и интереси в институциите на ЕС.

Предвид геополитическия контекст на нашето време и първата годишнина от атаките на "Хамас" срещу Израел, Алвеш Кордейро отдели време, за да изрази съжаление за човешкото страдание, причинено от войните и тероризма, и да призове за мир.

По същия начин въздействието на климата, наблюдавано ясно при неотдавнашните наводнения в Европа, които причиниха загуба на животи в сърцето на Стария континент, показа спешността и необходимостта от действие за адаптиране към волатилността на природата.

Според Вашко Алвеш Кордейро преходът вече тихо се случва в региони и градове из цяла Европа. Но той подчерта факта, че е необходимо да се инвестират 200 милиарда евро годишно за по-стабилно адаптиране към климата. Това обаче не би било акт на благотворителност, тъй като прогнозите показват, че такава инвестиция може да възвърне 440 милиарда евро годишно в икономически ползи.

След това президентът на CoR насочи вниманието към друг противоречив и сложен въпрос, към който европейците трябва да бъдат по-бдителни – Европа се деиндустриализира. А фактът, че индустриални производства напускат Европейския съюз, означава, че се нуждаем от всеобхватна европейска стратегия за сектора и трябва да се възползваме максимално от трансграничното сътрудничество, като винаги имаме предвид реалностите на място. Това не би могло да се случи без включване на всички заинтересовани страни, които да споделят ползите от прехода.

Реалностите не са лесни за асимилиране. 100 милиона европейци са застрашени от бедност и социално включване, а цените на жилищата растат главоломно. Живеещите в селските райони печелят с 22% по-малко от средното за ЕС и така наречените „медицинските пустини“ са също ужасяваща реалност в Европа.

В този момент Алвеш Кордейро избра да подчертае своето послание: "Политиката на сближаване трябва да стане по-гъвкава и опростена, за да може да помогне на местните власти."

Това е навременно послание преди разглеждането на бюджета на ЕС, което ще се състои по-късно тази година в Европейския парламент. Вашко Алвеш Кордейро отхвърли неотдавнашната спекулация, че ще има централизирана програма в новата многогодишна финансова рамка (МФР), която, ако стане реалност, ще премахне ефективното участие на регионите и градовете и ще ги превърне в свои пасивни обекти. Той призова председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да бъде вярна на обещанието си, че кохезионната политика ще запази градовете и регионите в сърцето си.

Емил Бок, кмет на Клуж Напока (Румъния), също беше много ясен в своята подкрепа на призива на CoR за обновяване на политиката на сближаване с условия, които са по-благоприятни за местните власти. Според него кохезионната политика е въплъщение на това какво означава да си европеец. Той обаче изрази безпокойство относно предлаганата централизация, тъй като тя може да изглежда по-ефективна, но ще подкопае принципа на партньорство между различните нива на управление.

Г-н Бок завърши, като сравни централизацията с плановите икономики по време комунистическите режими и поиска духът им да не се възражда.

Кохезионната политика не е благотворителност, а напредък

Елиза Ферейра, комисар по политиката на сближаване, също се обърна към публиката, за да представи виждането на Европейската комисия, която е по-силната страна в прилагането на тази политика. За нея това беше своеобразно сбогуване в края на 5-годишния ѝ мандат. Тя използва изказването като повод да направи равносметка на работата, свършена от кабинета ѝ през този период.

През 2022 и 2024 г. имаше два големи доклада, които потвърдиха, че политиката на сближаване работи. Например, процентът на хората, живеещи в европейските слабо развити региони, се е увеличил от 25% през 2000 г. до 5% през 2024 г. Средният доход на глава от населението е бил половината от средния за ЕС за новите членове при присъединяването през 2004 г., днес този брой е 80%."

Става дума и за практически неща, като:

• подкрепа на 2.7 милиона предприятия;
• разширяване на образователната инфраструктура и оборудване в полза на около 18 милиона деца и младежи;
• подкрепа за разкриването на 260 000 работни места в нови предприятия;
• защита на 13.5 милиона души благодарение на мерките за защита от наводнения;
• подобряване на енергийната ефективност на 380 000 домакинства;
• подобряване на широколентовата връзка за 3.1 милиона домакинства; и
• подкрепа на поне 12.8 милиона души да участват в образование и обучение.

Това беше мандат, белязан и от емблематични инициативи, които все още са в разгара си. Комисар Ферейра говори за регионите, зависими от въглеродни индустрии, като тези, в които въгледобивът и стоманодобивната промишленост са били основните икономически пера и сега са изправени пред изключителни трудности на адаптация към бързо променящ се свят.

Европейската комисия отговори на това предизвикателство с Фонда за справедлив преход (JTF), който е добра илюстрация на прословутия принцип „да не изоставяме нито един регион, общност или гражданин“. Фондът насочва 19.7 милиарда евро за подпомагане на икономическата и социална диверсификация на 96 региона във всички държави членки на ЕС. Елиза Ферейра с удоволствие отбеляза, че JTF финансира стотици проекти, 70% от които инициирани от самите граждани.

Комисарят се гордее и с спешната подкрепа, предоставена след руската инвазия в Украйна, за да помогне на домакинствата с ниски доходи да се адаптират и да посрещнат енергийните си нужди. Друго постижение бяха специфичните линии за подкрепа за най-отдалечените европейски региони, тъй като те традиционно са изправени пред специални предизвикателства заради своята изолация.

Продължава и работата чрез програмата на платформата Strategic Technologies for Europe Platform за насърчаване на продуктивното представяне, заетостта и иновациите в по-необлагодетелстваните и по-слабо развити региони на Европа.

Елиза Ферейра също говори за уроците, научени по време на нейния мандат. Един такъв беше, че ако регионите искат да извлекат ползите от конкурентната глобализация, те трябва да се подготвят, така че да имат достъп до средства. Предизвикателствата станаха по-сложни не само поради войните и климата, но и защото съществуват и така нарачените „капани на развитието“, водещи до регионална стагнация. Последният феномен се свързва с разочарованието на гражданите от демокрацията в контекста на съвременните предизвикателства.

Само инвестиции обаче не са достатъчни,“ подчерта комисар Ферейра.

Европейските градове и региони се нуждаят и от адекватни стратегии, подходящ административен капацитет, бюджетни средства и квалифицирана работна сила. Нейната позиция е, че Европейската комисия върши много работа и полага много усилия за повишаване на този капацитет.

Участниците в сесията се съгласиха, че политиката на сближаване трябва да се развива и напредва с променящите се условия. Това означава обновена политика на сближаване по отношение на ангажимента към всеки регион и подновяване на партньорството между различните нива на управление. Държавите членки на ЕС обаче също трябва да превърнат сближаването в приоритет в своите планове за развитие.

Бъдещето на политиката на сближаване трябва да се основава на „истинска връзка между местните и регионалните власти“, беше мнението на публиката в залата на Европарламента, която можеше да гласува директно от телефоните си чрез Slido.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.