Да работиш 4 дни

Да работиш четири дни и да получаваш заплата за пет – това звучи като добра новина за всички заети. Драматичните промени на работното място в годините на пандемията превърнаха тази някога непостижима идея в реалност за много работещи.

Все повече отделни компании или държави - от Обединеното кралство, Исландия и Португалия до САЩ и Австралия, въвеждат тестово четиридневна работна седмица и все повече данни от подобни експерименти сочат положителни резултати. За множество фирми тя е вече постоянна политика.

Поредната голяма новина около идеята за само 4 работни дни дойде през април от САЩ, след като сенатор Бърни Сандърс представи нов законопроект и апелира за изслушване в Конгреса на идеята за 32-часова национална работна седмица.

Концепцията набра скорост през последните години, подтикната от постпандемичната действителност. Но всъщност опитите за по-кратка работна седмица не са никак нови – поне в САЩ те датират още от времето на бившия президент Ричард Никсън. Тогава експериментът се проваля.

В последните години обаче опитите показват, че резултатът може да е положителен. Анализатори и изследователи, които следят тестовите програми за четиридневна работна седмица, казват, че светът е на прага да я въведе масово през следващите 5 до 10 години.

Голямата вълна на съпротива от страна на много мениджъри и компании постепенно се трансформира към предпазливо любопитство за това как по-кратката работна седмица може да функционира на практика.

„Ние се пазарим за логистика, вместо да обсъждаме философията на темата“, казва пред Business Insider Алекс Суджунг-Ким Панг, автор на книгата „Работете по-малко, правете повече: Проектиране на четиридневната седмица“.

Кратка история

Стремежът към четиридневна работна седмица за първи път се материализира през 60-те и началото на 70-те години на миналия век, разказва Панг, който е директор на изследванията в неправителствената организация 4-day Week Global, подпомагаща тестовете на по-кратката работна седмица.

Повечето от ранните експерименти са правени в производствената индустрия в САЩ с цел намаляване на разходите чрез намаляване на работните часове на фабриките. Но тези усилия в крайна сметка са унищожени от петролната криза и последвалия икономически спад, както и нарастващата съпротива от профсъюзите.

Идеята за по-кратко работно време отново започва да се появява около 2016 и 2017 г. под натиска на по-младите поколения, вливащи се на пазара на труда. Идеята набра значителна скорост около пандемията от COVID-19. „Широкото въвеждане на дистанционна работа принуди хората да започнат да мислят за ново бъдеще“, казва Панг.

Този променящ се светоглед вдъхновява и Фил Макпарлейн, разработчик в Шотландия, да създаде през 2020 г. сайта си 4dayweek.io – платформа за свободни позиции с гъвкави работни графици в световен мащаб. Той популяризира много от доказаните в проучвания предимства на по-кратката работна седмица, които включват повишена производителност, намалени разходи, ръст в задържането на служителите на работното място и намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Сайтът се радва на все по-нарастваща популярност, като към момента триста компании имат профили на платформата, която събира до 200 000 търсещи работа всеки месец.

„Когато дистанционната работа се превърна в норма, хората започнаха да поставят под въпрос всичко относно графика на работа от 9 до 5“, коментира Макпарлейн.

Броят на компаниите, които експериментират с варианти на гъвкава работна седмица, нараства през последните години. Някои работодатели обявяват петъците за почивни, други въвеждат работен ден от по 5-6 работни часа, а трети експериментират с 4 и половина работни дни.

Опцията за гъвкаво работно време и по-къса работна седмица вече са значим показател за бъдещите служители, който прави една компания желано място за работа, казва Макпарлейн.

Светло бъдеще

United Auto Workers - най-големият профсъюз в САЩ – настоя при последните преговори с властите за по-кратка работна седмица. Синдикатът призна, че искането е трудно осъществимо сега, но не се отказва и очаква да повдигне въпроса отново в бъдеще.

Междувременно аргументите защо четиридневната седмица не работи значително отслабват, тъй като все повече проучвания излизат с много позитивни резултати. В няколко щата вече е подготвено законодателство, предвиждащо тестване на четиридневна рабона седмица, включително Калифорния, Масачузетс, Мериленд и Хавай.

Панг прогнозира, че през следващите 5 г. поне една компания от Fortune 500 във всеки сектор ще експериментира с по-кратка работна седмица. Макпарлейн е абсолютно убеден, че съвсем скоро 4-дневната работна седмица ще се превърне в стандарт.

Тези, които работят четири дни в седмицата, в крайна сметка получават една свободна година от живота си в рамките на пет години, казва Панг. Неговата крайна цел е хората да получат милиони години повече свободно време. „Независимо дали говорим за една компания с милион служители или за 100 000 компании с по 10 души, ако успея да получа 1 милион години свободно време, ще считам това за огромна победа“, казва той.

Бумът на AI

И докато пилотните проекти за въвеждането на 4-дневната работна седмица продължават навсякъде по света, в схемата се намесва един нов основен фактор. Изкуственият интелект (Artificial intelligence - AI) набира скорост на работното място и някои експерти смятат, че може да ускори приемането на по-късата работна седмица.

Данните от базирания в Лондон сайт Tech.co, събрани в края на 2023 г., придават достоверност на тази идея. Компанията анкетира повече от 1000 бизнес лидери в САЩ относно въздействието на технологиите върху работното място за 2024 г. Изследователите откриват, че 29% от организациите с четиридневна работна седмица използват широко AI в операциите си, прилагайки генеративни AI инструменти като ChatGPT, както и други програми за рационализиране на операциите. За сравнение, само 8% от организациите с петдневна работна седмица използват AI в тази степен. И 93% от фирмите, използващи AI, са отворени за четиридневна работна седмица, съобщава BBC.

Някои индустрии обаче ще се възползват от AI повече от други – особено тези, които могат да ползват генеративни AI инструменти за задачи като разработка на софтуер, създаване на съдържание, маркетинг и правни услуги. Плюс това, развитието на изкуствения интелект има още дълъг път да извърви, за да намали значително работното време на хората във всички възможни сфери.

И все пак, въпреки някои резерви, нарастващ брой бизнес лидери – включително тези от някои от най-печелившите компании в света – виждат съкратената работна седмица, движена от технологиите, като неизбежно бъдеще. През октомври 2023 г. главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase & Co Джейми Даймън каза пред Bloomberg TV: „Децата ви ще живеят до 100 години и вероятно ще работят три дни и половина в седмицата“.

Финансистът-милиардер и собственик на бейзболния тим Mets Стив Коен също вярва, че четиридневната работна седмица скоро може да бъде норма. Според него нарастващото присъствие на изкуствения интелект е това, което значително ще допринесе за по-кратката работна седмица. Не съвсем ясно кога точно, но, според него, масовото й въвеждане е неизбежно.

За и против

Потенциални ползи

Представете си по-щастлива, по-здрава и по-продуктивна работна сила. Това е обещанието на много привърженици на четиридневната работна седмица. Ето как това може да се превърне в реалност за вашата компания:

Повишен морал на служителите: Тридневният уикенд означава повече време за почивка, хобита и прекарване на време с любимите хора. Това може значително да намали стреса и да доведе до по-положително работно отношение.

Повишена производителност: По-кратката работна седмица не означава непременно по-малко работа, напротив. Проучванията показват, че късите работни седмици могат действително да доведат до повишена производителност.

Подобрен баланс между професионалния и личния живот: Най-очевидното предимство на четиридневната работна седмица е подобреният баланс между професионалния и личния живот на служителите. Този допълнителен почивен ден може да се използва за вършене на домашни задължения, срещи или просто презареждане. Резултатът е също по-малко „прегаряне“ и подобрено психично здраве.

Привличане и задържане на таланти: В днешния конкурентен пазар на труда предлагането на четиридневна работна седмица може да бъде голямо предимство. За имиджа на компанията това е добре - тя дава приоритет на благосъстоянието на служителите и насърчава гъвкава работна среда. Това може да бъде значително предимство при привличането на топ таланти и задържането на ценни служители.

Намалени разходи: Има потенциални спестявания на разходи, свързани с четиридневна работна седмица. Бизнесът може да отчете намаление на режийните разходи като комунални услуги и офис консумативи. Освен това, с по-малко работни дни, има шанс за намалено отсъствие и текучество на служители, което води до допълнителни спестявания на разходи.

Потенциални недостатъци

Въпреки че четиридневната работна седмица звучи привлекателно, важно е да се признаят потенциалните предизвикателства, които могат да възникнат при въвеждането й:

Логистични препятствия: Преминаването към четиридневен график изисква внимателно планиране, за да се гарантира гладко протичане на работния процес. В зависимост от индустрията може да има предизвикателства при поддържането на обслужването на клиентите или производителността през по-кратка работна седмица. Внимателното планиране и проучване на алтернативни решения като поетапни графици за намалено работно време или опции за дистанционна работа може да помогне за справяне с тези пречки.

Намалена производителност: В някои отрасли по-кратката работна седмица може да доведе до намаляване на общата производителност, особено ако работното натоварване не се коригира съответно. Анализирането на работните потоци и идентифицирането на области за рационализиране на процесите е ключово за смекчаване на тези рискове.

Въздействие върху клиентските услуги: За фирми, които разчитат в голяма степен на взаимодействие с клиенти, четиридневната работна седмица може да изисква корекции, за да се гарантира, че нуждите на клиентите са удовлетворени. Проучването на опции като удължено работно време в определени дни или предлагане на дистанционна поддръжка в почивен ден може да бъде потенциално решение.

Неуниверсалност: Четиридневната работна седмица може да не е подходяща за всички фирми или позиции. Някои отрасли или позиции може да изискват постоянно покритие или определен брой работни часове.

Да или не?

Няма еднозначен отговор дали четиридневната работна седмица е подходяща за вашия бизнес. Това зависи от различни фактори, включително индустрията, фирмената култура и нуждите на служителите. Въпреки че няма гаранция за успех, определено си струва подобна опция да се проучи за фирми, които искат да повишат морала на служителите, да подобрят баланса между професионалния и личния живот и потенциално да повишат производителността. Ключът се крие във възприемането на обмислен и премерен подход и е възможно да се опита с пилотни програми. Не забравяйте, че четиридневната работна седмица не е универсално решение, а по-скоро експеримент за гъвкавост на работното място с потенциал да революционизира начина, по който работим.

Текстът е част от бр. 120 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.