Данък „уикенд“ няма да навреди на бизнеса

Макар регламентирането на данък „уикенд” да идва по линия на ЕС, извън европейските директиви и писаните норми има ясна икономическа логика за него. Лицата, регистрирани по ДДС, имат право да приспадат данъчен кредит върху придобитите активи за упражняване на своята икономическа дейност. Когато те се опитат да скрият зад нея лична дейност – закупуване на имоти, къщи, вили и да получат изгода, се нарушава справедливостта. Дали има европейска директива или не -това не е важното, заяви финансовият министър Владислав Горанов по време на заключителната за годината пресконференция на ведомството, предаде репортер на Economic.bg.

Данък „уикенд”  не е нищо ново – такъв регламент съществува от края на 1993 г. и той беше потвърден през 2007 г., когато станахме член на ЕС. В последните 20 години сме ги прилагали в стотици производства. Причината е, че крайният потребител е в по-неблагоприятно положение от фирмите. Няма да има никаква промяна в поведението на администрацията, бизнесът няма да усети тежест от страна на НАП. До края на януари ще бъде обявена ясна методология и принципи в ревизионните производства за прилагането на тези разпоредби, обяви ръководителят на НАП Бойко Атанасов. По отношение на методиката ще се търси фокус върху значими активи - автомобили, недвижими имоти, яхти, от които да има най-голям фискален ефект.

По думите му през 2015 г. са събрани с 1,6 млрд. лв. повече спрямо миналата година и е постигната  над 80% събираемост на възникналия дълг в законоустановения срок. Атанасов посочи, че това е постигнато благодарение на създадените ясни и точни правила за събиране на дълговете без значение от бизнеса или лицето. Атанасов акцентира и на започнатите мерки за мониторинг на най-големите фирми в най-големите браншове, които те са над 400. В тях са включени и 11-е големи търговски вериги. Агенция „Митници” пък е събрала с около 550 млн. лв. повече. По отношение на митата има преизпълнение с 10-15%.

„3,3% дефицит на консолидирана фискална програма за 2015 г. е най-лошият възможен сценарий, който няма да се състои. По предварителни разчети очакваме той да е 2,5-2,6 на сто. Това се дължи основно на по-добрата работа на приходните администрации – тяхната роля през цялата 2015 г. беше от изключителна важност за цялостната стабилност на сегашното управление. Това се отразява в намаление на потенциалното ниво на дълга, който България поема, каза Горанов.

Още в началото на следващата година Министерство на финансите ще предложи промени в Закона за публичните финанси с цел създаване на механизъм за финансово оздравяване на общини, който да регламентира ясно отношенията между общините и държавата при възникване на кризисни ситуации. „След местните избори се забелязва, че много общини са със задължения 2-3 пъти над общинския бюджет, който те изразходват. Това на практика означава фалит на общината. Ненамесата на държавата означава хората незаслужено да страдат от това. Когато кметът прецени, че има нужда от помощ от правителството, трябва да бъде предложен и гласуван специален оздравителен режим за подобряване на финансовото състояние на общините”, обясни финансовият министър.

По отношение на равносметката за изминалата година, Горанов разгледа основните финансови промени по месеци.  По думите му дългът не е самоцел на нито една политика, а Министерство на финансите винаги е настоявало за консервативен бюджет с минимален дефицит. С ратификацията на глобалната средносрочна програма за издаване на облигации на стойност 8 млрд. евро в началото на миналата година се структурира инструмент, който да може да се използва за целия мандат и от следващи правителства като добра практика за осигуряване на публичните финанси.

През февруари страната успя за първи път да пласира 20-годишен инструмент на международните финансови пазари по непостигана преди това доходност, отбеляза Горанов. Това показва доверието, което външните финансови пазари имат към България. Тогава възстановихме и мостовия заем към HSBC, Societe Generale и Уникредит  на стойност 1 млрд. .лв., каза още той.

Горанов се фокусира и върху създаването на система за електронно възлагане на обществени поръчки през април, с което  се е разширил обхватът на стоки и услуги, които ще се доставят централно. Така с 10-15% ще се намалят разходите за другите стоки, доставяни през този инструмент.

Успяхме да стартираме и част от електронните услуги на НАП – пусна се безплатно приложение за мобилни устройства, използващи Android, а от скоро и за Apple,отбеляза министърът.

„Удовлетворен съм от това, че от началото на октомври повишихме възнагражденията при средното образование и така показахме , че инвестициите в човешки капитал са от съществена важност за правителството”, съобщи Горанов.

„Оценявам изминалата година като година на връщане към предвидимостта в икономиката, това се вижда и от макроикономическите показатели. Възстановява се потребителското доверие и вътрешното потребление, което трудно може да се осъществи само с административни мерки. Това е предпоставка за устойчиво развитие през следващите години. Доближаваме се до почти 3% ръст през 2015 г. и ако преминем тази психологическа граница, в икономиката ще се задействат автоматични механизми, които ще помогнат да надминем негативната тенденция на слаб растеж.”, направи равносметка министърът.