Данните – бъдещето на бизнеса
Най-големият риск пред цифровата трансформация е да не се внедрява изкуствен интелект
Достъпът до информация и данни, както и тяхната употреба за целите на една компания е това, което може да се окаже решаващата карта за доброто прогнозиране, планиране и изпълнение на целите им за бъдещето. Бизнесът вече има възможност да чертаe хоризонти напред благодарение на т.нар. „големи данни“, на прилагане на изкуствен интелект за набиране и анализ на информация за изпълнение на стратегии.
Но в основата на използването на тези технологични постижения стои критичното мислене и „умната дигитализация“. Ако данните са „ключът“ към бъдещето, то как се управляват, как се възползваме от тях и ги надграждаме, е голямата задача, която се опитват да решат предприемачи, аналитици, визионери.
Неслучайно в анализ на компаниите от Fortune 1000 от началото на 2023 г. като ключов момент за бъдещото им развитие се подчертава тяхната способност „да преосмислят инвестициите си в данни, анализи и изкуствен интелект“. Ранди Бийн от „Бизнес Харвард ревю“ пише: „Твърде много компании предприемат мащабни инвестиции в технологична инфраструктура, целящи да подобрят достъпа до данни, които не осигуряват съизмерима бизнес стойност. Опитът показва, че компаниите, които започват с малки инвестиции, с фокус върху постигането на незабавна бизнес стойност и създаването на основа стъпка по стъпка, са най-успешни в дългосрочното изграждане на организации, управлявани от данни“.
Гориво за растеж
Според проучване от 2022 г. сред изпълнителните директори по данните и анализите (CDAO) и други висши ръководители по данните и бизнеса от 116 компании от Fortune 1000 и глобални лидери в икономиката, под 40,8% от ръководителите съобщават, че техните компании се конкурират с данни и анализи, което е спад спрямо 47,6% преди четири години (2018 г.). 23,9% казват, че са създали организация, управлявана от данни. В същото време 87,8% от запитаните твърдят, че техните фирми са увеличили инвестициите в данни, анализи и изкуствен интелект през 2022 г. и тогава заявяват, че ще продължат в същата посока и през 2023 г. Къде е проблемът?
Бизнес трансформация
През 2022 г. Институтът на бъдещето „Роланд Бергер“ - консултантска компания с фокус върху глобалната и регионалната икономика, изследва предизвикателствата пред бизнеса за дигитализация и за превръщането му в „ръководен от данните“. Тя проучва мнението на 50 изпълнителни директори от водещи компании. Според данните липсата на нагласа за промяна, на технологични знания и умения, на специфичен персонал и на добро управление на дигиталното портфолио са сред основните препятствия.
Д-р Йохан Дитше коментира в специално интервю за списание „Икономика“: „Самите ръководители на компании трябва да са усвоили цифровата трансформация. Само тогава фирмата им ще може да привлече дигитални таланти, да се отличи от конкуренцията. Важно е всеки директор да осъзнае, че всяка компания трябва да се превърне в организация, управлявана от данни. Разбира се, всяка нова технология е свързана с риск. Но най-големият риск е изобщо да не се внедрява изкуствен интелект (ИИ). Специално за Европа изкуственият интелект е огромен шанс за повишаване на производителността, въпреки демографските промени и намаляването на работната сила.“
Д-р Йохан Дитше - Снимка Институт "Роланд Бергер"
През октомври 2023 г. институтът представи подробно изследване, в което подчертава, че с последователна стратегия за изкуствен интелект компаниите могат да преминат от анализ (4-6 седмици) и определяне на стратегия (4-6 седмици) до внедрено решение за ИИ за четири месеца. Дори и това да звучи амбициозно, оказва се, че е нужно, особено при реален недостиг на специфични ИТ специалисти, които да работят с данни.
Големият скок
Големият скок в бъдещето на дигитализацията на бизнеса преминава през трансформирането на Chief Information Office (CIO) в Data Office (отдел, структура за управление на данни). Според определението на „Роланд Бергер“, за разлика от отдела на традиционния главен информационен мениджър/директор (CIO), който се фокусира предимно върху управлението на ИТ инфраструктурата и технологичните системи, т.нар. служба по управление по данните „е не само централен трезор, но и пазител и навигатор на данните в организацията“.
Тази структура възприема по-широка перспектива, обхващаща целия жизнен цикъл на данните - от събирането и съхранението им до техния анализ и приложение. Това улеснява сътрудничеството между екипите и съгласува използването на данните за стратегически цели.
Хората
Дитше казва: „Нужно е осъзнаване, че цифровата трансформация изисква първо промяна в начина на мислене на служителите, за което трябва да се работи. Отделът за управление на данни трябва да взаимодейства със заинтересованите страни през целия процес - от управлението на портфолиото през разработването на казуси до експлоатацията на решението. По този начин може да създаде организация по начин, който да отговаря на всеки конкретен случай. Това е особено важно за малките и средните предприятия, които са склонни да използват данни по-малко от големите корпорации“.
Според института пет са стъпките за създаване на ефективна организация на данните в една компания. Започва се с определяне на рамката, установяване на бизнес казусите и създаване на персонализиран модел. Той се прилага в пилотни проекти и усъвършенства. Създават се възможности за неговото приложение в реална среда чрез включване на критични фактори, адаптация на техническата среда, измерва се въздействието, правят се промени и моделът се усъвършенства чрез споделяне на най-добрите практики.
Конкуренцията
Д-р Йохан Дитше призовава европейските компании да подсилят цифровата си трансформация, за да се справят с конкуренцията, въпреки страховете си и въпреки увеличаващата се строга регулация. „През 2023 г. 93% от общите инвестиции в стартиращи предприятия с генеративен изкуствен интелект са направени в САЩ. Въпреки това в Европа има значителни компании за ИИ. Но, което е по-важно, трябва да гарантираме, че ще използваме иновациите, направени в САЩ. Най-големият ни риск е да пренебрегнем наличната технология“.
Протекционизмът и разпокъсването на свързаните глобални вериги за създаване на стойност са другото сериозно предизвикателства в цифровата надпревара. Дейвид Борн, ръководител на института „Роланд Бергер“, коментира специално за сп. „Икономика“ защо са нужни последователни усилия за създаване на икономическа стойност, която е „движена от данните“, а не от социално-политически интереси. Борн ще гостува в България като лектор на 10-ото издание на форума Innovation Explorer през февруари в София.
Дейвид Борн - Снимка Институт "Роланд Бергер"
„Световният ред се променя - нововъзникващите пазари придобиват икономическа и политическа значимост, а утвърдените сили - "Западът" - търсят своето място и роля в новия световен ред. Същевременно се изменят и глобалните вериги за създаване на стойност. Опасявам се, че можем да станем свидетели на повече протекционизъм и по-малко свързани глобални вериги за създаване на стойност - това ще навреди на перспективите за глобален растеж. Но ние се нуждаем от растеж, за да осигурим на всички хора стремеж към щастие и просперитет. Това може да бъде постигнато само чрез използване на пазарните сили и създаване на условия за глобално свързани вериги за създаване на стойност“.