На 15 минути пеша

Големите градове по целия свят стават още по-големи. Селата са на изчезване. Колкото по-голям е един град, толкова по-големи стават проблемите за хората и придвижването е само един от тях. Липсата на места за паркиране е друго бедствие. Смог затруднява дишането и вреди на здравето. В час пик животът сякаш спира или върви на много бавни обороти. Пътните артерии са задръстени от коли, градският транспорт е претоварен. Накъде са тръгнали всички тези хора?

Повечето ежедневни нужди не може ли да бъдат удовлетворени чрез ходене пеша или чрез каране на велосипед? Може ли да избегнем големия трафик и да сме навреме на работа, на културно събитие или на среща с приятели, а ако се налага, и в здравно заведение?

Френско-колумбийският учен Карлос Морено – професор в парижката Сорбона, предлага градовете да бъдат проектирани така, че в рамките на 15 минути пеша или с велосипед жителите да имат достъп до основните им обекти, свързани с работа, образование, култура, здравеопазване, всичко. Тази концепция, която в Париж възприеха като

град на близостта

предвижда мегаполисите да бъдат по-добре проектирани, за да посрещнат основните нужди на обитателите си. Тя показва, че е възможно инфраструктурата изцяло да се съобрази с потребностите на хората, а не обратно, че всичко може да е на кратко пешеходно разстояние или само за няколко минути с велосипед.

Концепция на "15-минутния" град - Илюстрация BuroHappold

За да бъде един „15-минутен град“ по-устойчив, градоустройството трябва да е добре премислено. Паркове, спортни площадки, киносалони и магазини, здравни заведения трябва да бъдат разположени навсякъде, където живеят хора. Нужни са сериозни преустройства в презастроените градове. При задръстените от коли мегаполиси, нещо трябва из основи да се промени. Затова и „15-минутният град“ е свързан с

нова организация на движението

 - по-малко автомобили, повече пространство за пешеходци и велосипедисти, безопасни пътища за деца, хора в напреднала възраст или с увреждания, както и пространства за социална активност, паркове, градини и детски площадки.

В последните години все повече градове започват да преориентират политиката си към създаването на град за пешеходците. Може ли наистина съществуващите дадености да бъдат препроектирани така, че да посрещнат по нов начин основните нужди на обитателите си? В рамките на новосъздадения малък радиус от домове се очаква да се формират по-силни общности, които позволяват на жителите да се припознаят като част от своя район или квартал. Но достатъчен ли ще е този периметър?

Много политици по света вече са насочили усилията си в тази посока. В Париж от близо 10 г. се правят трансформации в такава посока. През 2018 г. в Австралия е обявен 20-минутният план за Мелбърн . Според техния опит подобни концепции за развитие се свеждат до това как влияем на 

трите качества на градската среда

– плътност, взаимодействие и достъпност, което зависи и от наличните възможности, но и от вижданията за промени. В австралийския град си поставят за цел да създадат приветливи зелени улици, по които хората да се чувстват в безопасност. Там премислят как да се повлияе на жилищната среда и пространствата между къщи и блокове, от огромно значение са и локалните бизнеси като магазини, ресторанти, кафенета, както и цялостната инфраструктурна промяна.

Друг пример е Хелзинки. Един от основните проблеми са непоносимо високите цени на жилищата в централната част на града. Това довежда до огромен дисбаланс и насърчава жителите да търсят място за

живеене в покрайнините

на финландската столица, което увеличава времето за придвижване и натоварва автомобилния трафик. Градоустройствената разработка показва как би било възможно да се настанят два пъти повече нови жители в града, отколкото е предвидено в официалния генерален план, като се ограничи разрастването на периферните части.

Все още звучи като утопична невъзможност „15-минутният град“ да стане реалност в България. В повечето от големите населени места у нас, и особено в столицата, се наблюдава превръщането на периферните квартали в така наречените „спални“. Но пък квартали като „Люлин“ и „Обеля“  съчетават доста функции на едно място и биха могли по-лесно да се превърнат в „15-минутен град“. Ще са нужни културни средища, паркове, озеленяване на улиците и междублоковите пространства, както и много други удобства. Български архитекти и урбанисти са на мнение, че идеята всичко да е на 15 минути пеша, би могла успешно да се приложи и у нас, ако си поставим такава задача. „Всеки жител търси максимални удобства, но доколко е възможно да се въведе новата концепция, когато скоро ще имаме и автономни превозни средства? Няма да е лесно при изградената инфраструктура да трансформираме един голям град с конкретни дадености.

Трансформацията

изисква големи капиталовложения и пренастройване на мисленето на различните поколения, особено на хората, които са се сраснали с автомобилите си. По-лесно е, ако на чисто започнем да изграждаме градове на бъдещето“,  това казва младият български учен инж. Петко Стоев от ИИКТ при БАН.

Концепцията за 15-минутните градове, макар за някои да е утопия, набира популярност, но според други тя е стъпка към ограничаване на човешките свободи, тъй като има голям риск от затягане на контрола над населението в тези градове. Назряват страхове, че дори и такава добра идея за градски комфорт на обитаване може да се превърне в истински кошмар.

„Утопиите изглеждат много по-осъществими, отколкото се смяташе някога. Сега сме изправени пред друг тревожен въпрос. Как да избегнем окончателното им осъществяване? Утопиите са осъществими. Животът крачи към утопиите. И може би започва нов век, когато интелигенцията и образованите хора ще мечтаят за средства, чрез които да избегнат утопиите и да се върнат към едно неутопично общество, не така съвършено, но по-свободно.“ С този цитат на Николай Бердяев започва романът антиутопия „Прекрасният нов свят“ (1932) на Олдъс Хъксли. С други думи, да внимаваме какво визуализираме.

Текстът е част от бр. 118 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.