Държавата планира разширяване на тол системата, без да пита превозвачите

След многото отстъпки, които направи за транспортния бранш преди старта на дългоочакваната тол системата, включително и за нейния обхват, очаквано държавата се оказа недоволна от постъпленията в бюджета а Агенция "Пътна инфраструктура". И както обикновено, след пробата и грешката, правителството мисли как да закърпи положението.

От думите на министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова, по време на изслушването ѝ в регионалната комисия към парламента миналата седмица, стана ясно, че вече се мисли за разширяване на обхвата на тол системата върху пътища, които само преди няколко месеца бяха изключени след среща на премиера Бойко Борисов с транспортния бранш.

Всъщност, засега не е ясно точно които пътища държавата ще добави към платеното  пътуване, но вероятно ще са второкласните пътища, на част от които вече има изградени портали за отчитане, но не бяха активирани със старта на системата през март. Тогава транспортният бранш успя да се „пребори“ да не се таксуват на база изминато разстояние. 

Към днешна дата в обхвата на тол системата попадат едва 3115 км пътища (803 км автомагистрали и 2312 км първокласни) от общо около 20 000 км републиканска пътна мрежа.

Оказва се обаче, че министър Аврамова е обявила намеренията на МРРБ за промяна в обхвата на тол системата, без да се е допитала до бранша. „Чух за изказването на министър Аврамова от медиите. С нас никой не е говорил и не са ни поканили на среща. Има специално създаден съвет заради въвеждането на тол системата в България, в който и аз участвам, но той не беше свикан преди да се обяви тази новина. Очакваме покана за среща“, каза за Economic.bg Магдалена Милтенова от Конфедерацията на автобусните превозвачи.

За това намерение на регионалното министерство не беше разбрал и председателят на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев. „Не съм чул изказването на министър Аврамова. Когато ние се договорихме с правителството, нямаше пандемия и тогава идеята беше да се направи анализ за месеците, които са до 1 юни, за да се направи разчет какво ще се прави оттам насетне. През последните три месеца нещата коренно се промениха и в тази връзка аз най-малкото очаквам диалог“, каза той.

Официалният старт на системата беше на 1 март 2020 г. Но след среща с министър-председателя Бойко Борисов и транспортния бранш, той им даде гратисен период до 27 март да оборудват камионите си с бордови устойства, чрез които да заплащат съответните такси. Този период два пъти беше удължаван заради въведеното извънредно положение в страната. И така от 14 май вече работи тол системата, а камионите вече са напълно оборудвани. „Имаше известно забавяне с оборудването с бордовите устройства, но вече всичко пристигна“, каза Арабаджиев.

Според последните разчети на АПИ очакваните месечни приходи от тол системата са около 40-60 млн. лв., а за 2020 г. приходите от нея трябва да са поне 450 млн. лв. Припомняме, че първоначално правителството се хвалеше, че ще се събират по 1.2 млрд. лв. годишно, но след това, когато много експерти разкритикуваха обхвата и непосилния размер на заложените такси, сумата беше занижена двойно – до 746.3 млн. лв.

От 1 март, когато тол таксите за превозни средства над 3.5 тона влязоха в сила, до 26 май, включително, са купени маршрутни карти на стойност 16.5 млн. лв. От тях 75% са продадени през каналите на АПИ – 500 терминали за самотаксуване. Обработените за същия период тол декларации за автоматично таксуване от електронната система (с бордови устройства и GPS тракери) са 40 млн. броя на стойност над 9 млн. лв. Така приходите от тол такси са общо близо 26 млн. лв., обяви миналата седмица министър Аврамова.