С критики от опозицията управляващите приеха извънредния бюджетен закон

Депутатите окончателно приеха извънредния бюджетен закон, който да удължи действието на някои мерки и социални плащания, които приключиха в края на миналата година. До необходимостта от приемане на специфичния закон се стигна, тъй като за първи път след 1997 г. държавата започва новата година без приет бюджет. 

Одобреният на второ четене днес нормативен акт има за цел да удължи определени точки от Закона за държавния бюджет за 2021 г., както и от законите за бюджетите на НЗОК и ДОО.

Той важи до края на месец март, въпреки че очакванията са редовният бюджет за 2022 г. да бъде приет през февруари. Въпреки това се предвижда определени точки, като увеличаването на минималната работна заплата, да влязат в сила от началото на април – след края на действието на одобрения днес извънреден закон.

Между двете четения на законопроекта управляващите вкараха и изготвения механизъм за компенсиране на пенсионерите, които през януари получиха по-малка сума спрямо декември заради преизчисляването на пенсиите им. Това ще струва на бюджета по около 17 млн. лв. на месец. Освен това народните представители приеха добавките към пенсиите, афиширани като COVID помощ, да бъдат защитени от запор.

Парламентарната група на ГЕРБ отправи редица критики заради закъсняването на бюджета за 2022 г., сред които и че целият кабинет е бил снощи на кино, вместо да работи по новия проект.

Бившият финансов министър от ГЕРБ Кирил Ананиев посочи, че с временния закон се решава

една малка част от това, което очакват гражданите като социални плащания“.

Именно извънредният закон позволява различни социални плащания, като по-високия размер на месечната помощ за отглеждане на дете, еднократната помощ при бременност и раждане и други, да останат в сила.

Бившият здравен министър Костадин Ангелов пък разкритикува намеренията на финансовия министър Асен Василев да увеличи минималната работна заплата „без да помисли“ за финансирането.

Общинските болници ще фалират заради тази глупост“, коментира Ангелов.

Законът предвижда още първостепенните разпоредители с бюджет да поемат разходи до 25% от разходите им за изминалата година. Бившият финансов министър от ДПС Петър Чобанов посочи, че е било редно между двете четения на проекта да се вкарат числа с точно допустимите бюджети на въпросните разпоредители.

От ГЕРБ критикуваха правителството и заради липсата на приет бюджет, като според бившия образователен министър Красимир Вълчев управляващите са били „задължени“ да побързат максимално.