Цифрова нация? България се срива в класацията за дигитална конкурентоспособност

Във време, когато дигитализацията и свързаните с нея умения стават все по определящи фактори за развитието на отделните бизнеси и на икономиките като цяло, България или не напредва, или дори губи позиции. В тазгодишната класация на IMD за световната конкурентоспособност в областта на цифровите технологии (WDCR) страната се нарежда на далечното 55 място от общо 64 разглеждани държави. В сравнение с миналата година тя се срива със седем места в ранглистата.

За сравнение, съседните страни Гърция и Румъния се нареждат пред България, съответно на 52-о и 48-о място.

България се класира със слаби показатели и по трите основни параметъра: Знание, Технологии и Бъдеща готовност. Към всеки от тях изследователите вземат предвид фактори като ниво на талант, образование, регулаторна рамка, капитал, адаптивност, IT интеграция. Най-високи показатели страната бележи в областта на науката (44) и обученията (46), докато най-слаби – при регулациите (60) и способността на бизнеса бързо да възприема новите технологии (62).

Парадоксално е, че имаме толкова силна IT индустрия и сме толкова слаби в общата дигитализация“, коментира председателят на Българската софтуерна асоциация (БАСКОМ) Доброслав Димитров при представянето на тазгодишния доклад за състоянието на сектора (б.р. – коментарът му не е във връзка с класацията на IMD, но подчертава слабите резултати на България като цяло, включително в индекса DESI, където страната по традиция заема някое от последните две места).

Като предизвикателства пред страната анализаторите, позовавайки се на Центъра за изследване на демокрацията в България, изброяват:

• продължителна политическа нестабилност, слабо върховенство на закона и стратегическа неяснота по отношение на Украйна;
• забавено влизане в еврозоната и Шенген, риск от загуба средства от еврофондове;
• фискална несигурност, свиваща се работна сила и значителна неформална икономика;
• задълбочаване на социално-икономическите неравенства и висок риск от бедност;
• бавен зелен преход и неясен график за излизане от въглищната система.

„В нашите класации има множество доказателства, че националната конкурентоспособност е резултат от инвестициите в образованието и осигуряването на онези умения, които се изискват от пазара на труда. Когато става въпрос за технологии и изкуствен интелект, необходимостта е още по-голяма“, коментира Артуро Брис, директор на Центъра за световна конкурентоспособност на IMD (WCC).

В този контекст мудната дигитализация обрича България да е вечно догонваща. Ниските нива на цифрова грамотност, бавният напредък с електронното управление и гигабитовата свързаност дадоха причина на ЕК да смъмри държавата и да ѝ напомни, че трябва да се захване по-усърдно с тези задачи.

Предоставянето на достъп на хората до технологии и съответно получаването на ползи от тях е отговорност преди всичко на правителствата. Само когато са налице необходимата цифрова инфраструктура и регулации, компаниите от частния сектор могат да разработват решения, които да подобряват качеството на живота“, отбелязва Артуро Брис.

Цифрови нации

Като цифрови нации се определят онези държави, чиито правителства успяват да използват дигиталните технологии за подобряване на живота на гражданите – чрез повече електронни услуги и управление и дигитализация на икономиката. За да просперират като такива, тези страни имат нужда както от инфраструктура и регулации, така и от хора с цифрови умения и нагласи.

Комбинацията от всички тези компоненти усложнява постигането на тази цел. Интересен е примерът на Швейцария, която иначе е сред водещите цифрови нации в класацията на IMD, заемайки пето място и дори първо по компонента „знание“. Индивидуалните нагласи към технологиите обаче изостават. Страната, например, отхвърли програмата за цифрова идентичност, а онлайн банкирането не е толкова развито в сравнение с много други държави.

Всичко това въпреки отличната цифрова инфраструктура, невероятната регулация, развитието на цифрови таланти и способността на компаниите ѝ да се трансформират.“

С други думи, рецептата за трансформирането на една страна в цифрова не е универсална. В Япония например внедряването на технологии е много добро, но въпреки това, когато става дума за гъвкавост, тя изостава, а в класацията като цяло заема едва 32-о място.

Цифрова Европа?

По отношение на цифровата трансформация компаниите на Стария континента всъщност не се справят по-добре тази година, става ясно от изследването.

Изглежда, че цифровите фондове от следващо поколение все още не са трансформирали цифровата култура“, отбелязва Брис, визирайки инструмента Next Generation на стойност 800 млрд. евро, който се роди, за да подкрепи икономическото възстановяване след пандемията от COVID и да изгради по-зелено, по-цифрово и по-устойчиво бъдеще.