Диктатурата на Путин сбърка много с тази война

Фактът, че руският президент Владимир Путин нахлу в Украйна с цената на огромна икономическа щета за Русия не означава, че икономиката няма значение за него. Напротив, икономическата сила – или по-скоро липсата ѝ – изигра ключова роля за неговото решение. Тъй като вече не можеше да осигури ръст на доходите, или поне да убеди руснаците, че икономиката се справя добре, той се опита да разиграе сценария с Крим през 2014 г. Това може и да проработи донякъде, но той сгреши, пише за Financial Times професорът по икономика Сергей Гуриев.

Агресията на Путин донесе материално опустошение и човешка трагедия в Украйна. Но войната разруши и руската икономика. Прогнозите за 2022 г. са брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да се свие с най-малко 11%, което ще е най-тежката рецесия от началото на 90-те години на миналия век. Защо му беше да започва тази война?

Политологът Адам Пшеворски веднъж написа, че авторитарното равновесие се основава на икономически просперитет, лъжи или страх. Подобно на повечето диктатори от XXI век Путин първоначално избягваше страха. През първото си десетилетие на поста той се радваше на бърз икономически растеж, движен от нарастващите цени на петрола и икономическите реформи от 90-те и началото на 2000-те. Този просперитет му донесе истинска популярност.

Но тъй като централизацията на властта на Путин насърчи корупцията и задуши конкуренцията, неговият икономически модел изгуби сила. След възстановяването от световната финансова криза растежът на руския БВП се забави почти до нула. След като доходите спряха да растат, популярността на Путин намаля значително. Според независимия център "Левада" рейтингът му на одобрение е спаднал от пика си от 88% през септември 2008 г. до малко над 60% в края на 2013 г.

Путин реши да се справи с икономическия проблем чрез неикономическо решение. Анексирането на Крим през 2014 г. увеличи неговата популярност, вероятно дори над очакванията му. Проучванията на "Левада" показаха, че одобрението за него се е върнало до 88% само в рамките на няколко месеца.

Ефектът „Крим“ обаче избледня. Тъй като управленският модел на Путин е несъвместим с икономическия растеж, руската икономика продължи да стагнира. Въпреки многократните обещания за реформи инвестициите не нараснаха, капиталът продължи да изтича от страната и Русия изостана още повече от развитите страни. Корумпираният модел на Путин защитаваше неговите приближени за сметка на обикновените руснаци. През 2019 г. руският БВП беше с 6% над нивото си отпреди анексията на Крим, но реалните доходи на руските домакинства бяха със 7% под пика си от 2013 г.

Тогава Путин се обърна към втория стълб на авторитаризма по Пшеворски – лъжите. Руското правителство засили цензурата и пропагандата. Путин се опита да убеди руснаците, че техният стагниращ жизнен стандарт е по-добър от всяка потенциална алтернатива. Този разказ обаче беше все по-труден за лансиране, тъй като по-младите руснаци избягваха пропагандата и заобикаляха цензурата чрез социалните медии. До април 2020 г. одобрението на Путин падна до исторически ниските 59%. Той отговори, като отрови и после затвори лидера на опозицията Алексей Навални, репресира независимите медии и закри правозащитната група „Мемориал". Дори това не помогна срещу намаляващия ентусиазъм относно неговото управление.

Изчерпвайки опциите си, Путин се върна към рецептата от 2014 г., надявайки се, че кратка победоносна война отново ще повиши популярността му въпреки липсата на икономически успех. Този път обаче той сериозно сбърка, пише Гуриев. Руският президент надцени военната си сила, подцени смелостта и волята на украинците да защитават страната си и не очакваше единството и решителността на западния отговор.

Диктаторите са склонни да правят подобни грешки, особено тези, които като Путин елиминират критиците, потискат независимите медии и задушават дебата във и извън системата. Заобиколен от послушковци, той неминуемо бе напът да стане прекалено самоуверен и да започне война, която не е нито кратка, нито, поне засега, победоносна.

Последиците от агресията на Путин са катастрофални за руската икономика и смъртоносни за политиката. Преди войната той беше „хлъзгав“ диктатор, преструващ се на демократ и разчитащ на парите и информационната манипулация. След като осъзна, че 2022 г. не е 2014 г., той премина към третия стълб на Пшеворски – страхът. Седмица след началото на войната той закри малкото останали независими медии и въведе военновременна цензура.

Заимствайки от Адолф Хитлер, Путин сега нарича протестиращите срещу войната „национални предатели“ и заплашва да ги „разгони като мухи“. Режимът му завърши превръщането си от диктатура от XXI век в такава от XX век, основана на страх. За съжаление така ще изглежда Русия, докато той не си отиде.