ВЕИ са най-добрата алтернатива за справяне с руската енергийна зависимост

Немислимото се случи. След руската инвазия в Украйна европейските правителства усетиха, че инструментите за оказване на натиск върху Кремъл не могат да работят, докато Блокът е зависим от руските енергийни източници. И докато лидерите в Европа продължават да спорят за начина, по който да затегнат икономическите санкции срещу Русия, основният пропуск в тяхната наказателна система са продължаващите плащания за руски газ.

Редица държави в ЕС не са склонни да наложат пълна забрана за внос на руски изкопаеми горива, защото икономиките им ще изпитат трудности да се справят с последствията. Всеобщата несигурност в Европа направи спешно търсенето на алтернативни източници на енергия. Още преди избухването на войната обаче цените на енергоносителите растяха и новото правителство в България от първия си ден на поста направи осигуряването на газ от други доставчици свой приоритет.

Рано или късно със сигурност ще се забрани напълно вносът на руски нефт и газ. За да бъде ЕС наистина независим и за да можем да опазим околната среда, това ще е необходимо. Още преди нахлуването на Русия в Украйна ЕС имаше план да спре употребата на изкопаеми горива. Така че инвазията просто ускори този процес“, заяви пред Economic.bg Симеон Горов, координатор в екип „Енергия и климат“ в Екологично сдружение „За Земята“.

Едно подобно решение може да разклати из основи икономиката на Блока и в частност тази на България. Страната ни може да издържи няколко седмици без руски газ, но за момента дългосрочно няма работещо решение. Всичко обаче зависи от това какви стъпки ще предприемат управляващите оттук насетне.

„Ако ние решим да продължим да използваме изкопаеми горива, това би имало по-лоши икономически ефекти, отколкото ако решим да преминем към алтернативни възобновяеми източници на енергия, които са достъпни на териториите на всяка една от държавите. А дали ще има икономическа криза? Мисля, че всички виждаме, че тя вече е тук. И вероятно ще се влошава, тъй като ние не можем буквално от днес за утре да се откажем от изкопаемите горива”, каза Горов.

По думите му ако европейските държави – и по-специално България – предприемат една по-мъдра политика, като ускорено преминаване към ВЕИ, това освен че ще ни пренесе в една нова ера чисто технологично, ще допринесе и за по-лекото преминаване през кризата от икономическа гледна точка.

Кои са алтернативите за България?

Българското правителство е изправено пред дилемата дали да плаща в рубли за руския газ, или да отхвърли газовата зависимост от Русия, както направиха от 1 април трите прибалтийски републики Литва, Латвия и Естония. Страната ни вече е официално уведомена за разпоредбата на руския президент Владимир Путин да плаща в рубли за синьото гориво – или Русия ще спре доставките. Така Кремъл отговаря на „неприятелските държави“, в чийто списък попадна и България. Това усили страха у властимащите и те започнаха да търсят алтернативни източници на енергия, въпреки че до момента публично оповестено решение няма.

Наскоро по БНТ министърът на енергетиката Александър Николов оптимистично заяви, че „на ниво ЕС няма какво да замени руския газ, но на ниво България има“. ЕС задоволява близо 40% от нуждите си с газ от Русия, докато за България тази зависимост е двойно по-голяма.

ВЕИ абсолютно са най-добрата алтернатива, чрез която можем да намалим енергийната си зависимост от Русия. Да подчертая – чрез енергоефективност. За съжаление, България е сред най-енергонеефективните държави в ЕС, а ние имаме потенциал, който би могъл да бъде използван“, твърди Симеон Горов.

Той обясни, че вносът на природен газ от Азербайджан също е алтернатива, но тук ситуацията е по-особена.

„Първо, Азербайджан не може да ни предостави достатъчно количества синьо гориво, от което в момента България има нужда. От друга страна, не е тайна, че Азербайджан има своите топли отношения с Русия и човек не знае какво може да очаква. Има и други варианти, като да речем да внасяме втечнен газ, но тук вече говорим и за различна цена, но пак оставаме зависими от добрата воля, или от интереса на други държави”, допълни Горов.

Според него изградените ВЕИ на наша територия, нещо повече – на всеки един покрив, биха били „спасителният пояс“ на България в тази ситуация.

Когато Русия нахлу в Украйна, всички станахме свидетели на това как първите основни цели на Москва, бяха атомните електроцентрали, петролните складове, газовата инфраструктура. По-късно вече руснаците продължиха с унищожението на жилищни сгради и административни такива. По думите на Горов това е довело до проблем със сигурността.

„Зеления“ преход

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен официално даде зелена светлина на нашия План за възстановяване и устойчивост. По думите й „почти 60% от Плана подкрепят зеления преход“, а българската енергетика трябва максимално бързо да се декарбонизира. Това поставя въпроса за енергийната осигуреност на българските потребители.

Вариантът, в който гражданите се превръщат както в консуматори на електроенергия, така и в производители, би бил най-щадящ. Чрез децентрализацията всеки един гражданин ще има пряк достъп до енергия”, каза Симеон Горов.

„Например всеки, който живее в къща или блок, може да използва тези урбанизирани и застроени пространства, които не са зелени площи и да ги използват за генерация на енергия. По този начин всеки един човек ще има близко до себе си поне част от необходимата енергия. А когато той има излишък на такава, може да я сподели с пазара, с другите хора в страната и извън нея. Когато пък има недостиг, може да потреби излишъка на някой друг. Това е една доста социална система, но от гледна точка на сигурността е изключително полезна”, обясни той.

Според Горов държавата трябва да поеме отговорността в тази насока.

„Като става въпрос за изграждане на ВЕИ, редица компании имат интерес да го направят, дори без публични средства, като тяхното изискване е юридическата рамка да бъде опростена и рационализирана. За съжаление, нашето законодателство в момента изгражда повече пречки и затруднения за стартиране на ВЕИ, отколкото подкрепа”, категоричен бе Симеон Горов.

Енергийно независим дом? 

По думите на експерта се оказва, че цените на ВЕИ – било то фотоволтаици или ветрогенератори – значително са спаднали през последните години, дори по-бързо от очакваното.

Една такава инвестиция се изплаща за период между 8-10 години. Това означава, че след този период, инвестицията генерира печалба”, подчерта Симеон Горов.

„През цялото това време „зеленият“ ток излизаше по-евтин. Цените на енергията започнаха да растат заедно с цената на природния газ, тогава започна да расте и инфлацията. Зелените източници на енергия са тези, които държат до някаква степен цената в рамките, в които е. Всички останали генерират по-високи цени”, допълни той.

Изходът от въглищата

ЕС зададе посоката за развитие – зелени политики и енергийна независимост. В Плана за възстановяване липсва конкретна дата за затваряне на въглищните ТЕЦ-ове, но ако използваме за ориентир планирания завод за батерии и инсталацията за съхранение на енергия, отказът от въглища трябва да започне около 2025 г.

„Абсолютно е реалистично около 2025 г. да започне отказът от въглища. В Плана за възстаноняване годината, посочена за пълен изход от въглища, е 2038 г. Икономическата логика и пазарната такава вероятно много по-рано ще доведе до затваряне на въглищните централи, защото в един момент просто ще станат нерентабилни”, твърди Горов.

Ние постоянно плащаме високата цена на скъпия нефт и газ, абсолютно на всички промени, които се случват в Европа, а и в света. Световната банка вече е доста по-скептична по отношение на икономическия растеж в световен мащаб, но това е един много сериозен и грозен конфликт, който за съжаление оказва влияние на абсолютно всички.

„План Б“

В последния вариант на Плана, одобрен от ЕК, са заложени доста пари за ВЕИ проекти и батерии. Кабинетът си е поставил много амбициозни срокове за стартирането на мегапроекта за закупуване на батерии, които да съхраняват електроенергия във времена на излишъци и да покриват нуждите в ситуации на пикове. Правителството планира договорът за доставка на батериите да бъде сключен още тази година, макар че първите мощности ще започнат да се инсталират едва през 2024 г. До края на юни 2022 г. трябва да е създадена и проектна компания под шапката на Министерство на енергетиката, която ще обявява обществените поръчки и ще купува батериите.

Специално към батериите имаме известни резерви от гледна точка на това как ще се случат нещата. Имаме нужда от децентрализация, достъп до такива проекти трябва да имат не само големи фирми, а и малки предприятия. Като погледнем Запада, малки и средни фирми имат изключително голямо значение”, каза Симеон Горов.

Проектът за батериите, който предвижда създаване на заряден капацитет от 6000 Mwh, е на стойност над 1.5 млн. лв.  Идеята е батериите да бъдат разпределени равномерно на територията на страната до съществуващи и тепърва изграждащи се ВЕИ-та. ВЕИ-тата ще ползват батериите под наем, като така ще получат възможност да управляват по-гъвкаво произвежданата енергия.

За да се стимулира това участие, ще има отделна схема за подкрепа, насочена към включването на нови мощности от ВЕИ-та в мрежата с изрично изискване за осигуряване на минимум 30% капацитет за съхранение на енергията. Ще се подкрепя финансово именно частта, свързана с осигуряване на батериите за съхранение на енергия, като безвъзмездното финансиране ще е за 342 млн. евро, а частното съфинансиране – 684 млн. евро.

Правителството обещава до края на юни да е готово с всички законови промени, които да позволят изграждането и присъединяването на батериите към електропреносната мрежа. От информацията за проекта става ясно, че почти всички разходи ще отидат за закупуването на батериите – 99% от средствата, 1% ще са необходими за проучвания, такси, присъединяване на батериите.

Интерконекторът България – Гърция

В краткосрочен план единственият реалистичен вариант за диверсификация на източниците е интерконекторът Гърция-България. Газовата връзка с Гърция, на която се разчита, за да получава България повече азерски газ, както и синьо гориво от терминала за втечнен газ в Ревитуса, е със срок за завършване 1 юли.

Ако разгледаме оптимистичния сценарий, ще видим, че амбициите са реалният пренос на газ по 182-километровата тръба да започне преди новия отоплителен сезон, тоест – до края на октомври. Дотогава като алтернативно трасе, макар и не в пълен обем на доставките, се използва връзката Нея Месемврия – Кулата, която е реверсивна.

Междувременно министърът на енергетиката редовно говори за интерконектора, а премиерът Кирил Петков често го инспектира. Всички вкупом уверяват и за евентуален внос на втечнен газ от Гърция или от Турция, която разполага с пет LNG терминала.

Интерконекторът ще бъде завършен, но не мога да се обвържа със срок. До някаква степен той ще успее да прекъсне ефективно тази българска зависимост, защото колкото повече източници на енергийни ресурси имаме, толкова по-независими ще ставаме", твърди Горов.

„В крайна сметка, когато погледнем голямата картина, ние пак оставаме зависими, докато използваме изкопаеми горива. А и ние нямаме такива залежи, а и би било икономически неоправдано да разработваме такива, защото целите на ЕС са към пълна декарбонизация на икономиката. Така отново се връщаме към най-добрата алтернатива – ВЕИ и енергоефективост”, заключи той.