ДНК разкрива тайните на предците ни
Без много шум се заражда цял нов сегмент, позволяващ извличане на генетична информация от антики
Днес вече е възможно да занесете старите писма на баба си, дядо си или друг свой роднина, от тях да бъде извлечен генетичен материал (съдържащ се например в слюнката на човека, залепил пощенския плик) и да получите сведения, които никога не сте знаели за него. А след като ги комбинирате със сходна ДНК информация за вас самите или други хора, ще можете да направите още по-изненадващи открития.
Наистина ли дядо ви е внук на вашия официален прадядо, или ДНК-то ще покаже, че бащата е друг. Какво означава това за вашия род, възможно ли е да се окажете частично с друга етническа принадлежност или дори раса?
Всички тези въпроси вече могат да намерят своите отговори, благодарение на извличането на ДНК от стари предмети. И все повече лаборатории по света правят такива тестове, навлизайки най-безцеремонно в личния живот на лица, които може да са починали преди десетилетия.
Добре дошли в ужасния нов свят, в който хора, по чието време генетиката дори не е съществувала, могат да се окажат мишени на генетични процедури, способни да разкрият техните най-съкровени тайни. Само заради любопитството на правнуците им, както и в следствие на бързо развиващия се нов технологичен бизнес с извличане на генетична информация. Бизнес, който на този етап
не подлежи на никаква регулация
а същевременно може да окаже сериозно влияние върху човешките съдби и дори да има политически последици.
На теория в отделни случаи подобни процедури биха могли да се окажат изключително полезни, удостоверявайки че дадено лице не е извънбрачно дете (и вече дори съществуват такива примери). В други ситуации те могат да отговорят на въпроса каква е истинската ви етническа принадлежност. Или дори да научите, че сте предразположени към определени заболявания.
Същевременно тази нова технология би могла да промени множество човешки съдби и да навлезе в личното пространство на хора – живи или отдавна напуснали този свят. Готови ли сте например да научите, че дядо ви всъщност не ви е дядо? А ако се поровите и потърсите малко повече материал за тестове – също и кой е реалният ваш дядо, от където може да последва ,например, че и вашата народност е изцяло или частично различна от тази, която сте вярвали, че е.
Проблемните аспекти
на този бързо развиващ се нов сегмент са изключително много. От една страна хората, чието ДНК се тества, често са починали отдавна и изобщо не могат да дадат съгласие дали искат да бъде извършена подобна процедура. Ако на кантар е разкриването на престъпление или друга информация с важно обществено значение, това може и да е оправдано. Но когато целите са лични, може би е по-добре да се запитаме дали нашите предци биха желали
личният им живот да става достояние на други хора (били те и техни роднини). А в някои случаи – дори на широката общественост. От друга страна, самите инициатори на ДНК процедурата биха могли да изпитат сериозни психически проблеми, научавайки внезапно
истината за своя произход
Досегашната практика показва, че мнозина са реагирали изключително емоционално и са имали нужда от не малко време, за да се възстановят от шока.
Още по-сериозен е проблемът, когато става въпрос за публични личности. Днес всеки желаещ, който разполага с по-сериозна сума пари, може да се сдобие на търг с предмети, принадлежали на известни политици или артисти. И на теория по този начин той да стане собственик на ДНК-то на рок звезди, актьори и кралски особи. А от там, след съответната генетична процедура – да получи ценни подробности за интимния живот на тези публични личности. Представете си, че го направи журналист, автор на нечия биография, политически конкурент или просто зложелател. На теория последствията биха могли да бъдат катастрофални и дори да доведат до края на монархически династии или до
шокиращи разкрития
за популярни актьори или музиканти.
Поредната нова технология, която навлиза по-бързо от установяването на правила за ползването й, вече поставя нови въпроси пред обществото ни. Дорасли ли сме за да използваме всички инструменти, които науката, и в частност генетиката, вече са ни предоставили на разположение. И реалистично ли е да вярваме, че след фиаското от последните няколко години със защитата на личните данни в интернет, сме способни да гарантираме тази на личната неприкосновеност на нашите предци? Отговорите на тези въпроси не вдъхват оптимизъм.