До 5 години изцяло ще се промени пътуването на хората в града

Господин Шарков, дигиталната трансформация в глобален мащаб изглежда необратим процес. Но къде е България в скалата на промените?

България е на добро технологично ниво като наличие на компании и специалисти. Но има значително изоставане в технологичната развитие при банки, мобилни оператори и други публични услуги, особено при електронното управление. Коренът на проблема е в това, че много от участниците на пазара не виждат достатъчен мащаб, за да направят иновации. Инвестициите са големи, а възвръщаемостта – малка, и затова някои предпочитат да не бързат. Тук има и локални регулации, които възпират достъпа до този малък пазар на международни играчи с голяма мощ. България е член на ЕС, но се оказва, че Fintech компании се въздържат от навлизане у нас само защото страната не е в еврозоната.

Докато в България правим или не правим едно или друго, технологиите продължават да се развиват. Коя е вярната посока, която да следваме?

Около 50% от населението у нас не използва електронни услуги. Насрещният вятър става все по-силен, а нашата страна изпуска момента да навакса изоставането при въвеждането на световните практики и модели в услугите. Време е да се отворим към света, да премахнем бариерите и ограниченията. Три от най-големите платежни компании в Европа технологично са базирали своите бек офиси в България, без да предлагат своите услуги на този пазар. В България се правят и се обслужват технологии и услуги, които тук не се използват.

Кое движи технологичната промяна?

Водещи трябва да са интересите на потребителя, технологията е само средство. Ето например услугата на TaxiStars е улеснение – пестим време на клиента, като същевременно повишаваме качеството на обслужването. За съжаление повечето от услугите в България не следват логиката на потребителите, а на търговците на тези услуги. Нашата икономика до голяма степен е монополизирана и картелизирана и няма интерес от въвеждането на услуги, които наистина ще са в полза на потребителите. Пазарът страда от бариери, които изкуствено се поддържат. 

България не е част от европейския дигитален пазар, с изключение на сегменти от електронната търговия. Причината не е в мащаба на пазара, а в многото ограничения. В ЕС например действа системата SEPA (Single Euro Payment Area), която гарантира, че разплащанията в евро се извършват на стойността на локалните преводи. Намерени бяха оправдания тази регулация да бъде заобиколена от България. Затова трябва да се въведат регулации от ново поколение, но може би ще се мине през кризи, докато необходимостта се осъзнае.

По принцип технологиите изпреварват регулациите. Кое е разумното решение на проблема с това тъй естествено разминаване?

Най-разумното решение е да се премахнат всички регулации и вместо това да се подобри контролът. Безсмислено е да се правят регулации, които никой не знае как да контролира. Технологиите все повече изпреварват законите и затова законодателството трябва да се създава само на принципно ниво – да защитава правата на потребителите и тяхната информираност. Не е оправдано някой да облича в членове и алинеи начина, по който действа интернет. Технологиите ще се променят дори само докато един закон бъде приет. Никой няма нужда от неизпълними правила.

Прецедентът с недопускането на Uber е налице. Какво ще кажете на всички, които разчитат България да е зона с отложено въвеждане на технологиите, именно защото съществуващите регулации повеляват друго?

В България се създаде погрешно впечатление - всъщност Uber не се отдръпна от навлизане на българския пазар заради отказа на КЗК. Uber е представител на глобален монопол и те просто прецениха, че усилията, които ще трябва да положат, са по-големи от резултата, който ще получат. В България обаче се отлагат много неща заради изкуствено поставени бариери, които спират конкуренцията. TaxiStars също има голям проблем – за да спазваме съществуващото законодателство, трябва да се съобразяваме с регулации отпреди 20 години. Трябва да извършваме тарифиране през таксиметрови апарати, които не са на технологичното ниво на XXI век. Това не само ограничава иновациите, но води и до свръхразходи на потребителите за купуване и поддръжка на морално остаряла технология.

Вие сте съосновател на TaxiStars - мобилно приложение за поръчване на превоз. Българският пазар е малък, но имате технологични конкуренти. На глобалния пазар ли е същинският ви шанс?

Да, определено, единствената възможна стратегия е да създадем или намерим нашата собствена ниша на пазар, надхвърлящ границите на един град, държава и регион. Целта е да достигнем критична маса от потребители, независимо от границите, за да постигнем устойчиво развитие на продукта, именно в това е основното предизвикателство. Но са необходими не само умения, а и достатъчно средства, което се явява най-големият проблем за българските стартъпи.

Все пак не всеки потребител  е на „ти“ с технологиите, както са техните създатели. В такъв случай колко скоро технологиите ще сменят из основи всеки бизнес и всяка обществена дейност?

Зависи дали се променя един аспект на дадена услуга, дали тя изцяло се заменя, или се променя цялостен процес в обществото. В зависимост от това промените може да продължат средно от две до 20 години. Когато стартирах първия си проект за пренос на гласови данни през интернет, това беше тотална иновация, но след 10 години всички използваха скайп, което изцяло промени разбирането за телефонен разговор като вид услуга. Така след 5 години изцяло ще се промени и начинът, по който хората пътуват из града. По принцип най-късно от дадена промяна се възползват най-консервативните потребители. Но често промените стават бавно, защото статуквото се опитва да запази контрола си. Затова е важно в каква посока е развитието. Елън Мъск каза, че живеем във виртуална реалност, но малко хора го разбраха. Предстои тежка еволюция. В България всичко, което се случва в IT сферата, е въпреки държавата и въпреки средата. От нея искаме да не ни пречи и да не харчи неефективно оскъдните ресурси, както стана със "София Тех Парк".