В опасност ли е наистина доларът?

Пророците, вещаещи гибелта на долара, се завърнаха. Санкциите срещу Русия заради войната в Украйна се базират на забраната за достъп на Москва до чуждестранни валути, особено до американската, която господства в световната търговия и инвестициите. Би трябвало да следва, че страните, които искат да избегнат подобна съдба, ще опитат да се еманципират от долара. Има известна логика в това, но реалността е, че той не може да бъде избегнат и ще запази доминацията си в търговията и трансакциите, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School и главен икономист на консултантската компания Kroll.

Централните банки вече диверсифицират резервите си – делът на долара се е свил от 71% през 2000 г. до 59% през третото тримесечие на 2021 г., като тенденцията ще продължи и занапред. Въпреки това резервите в долари все още са приблизително три пъти по-големи от тези в следващата предпочитана валута – еврото.

Една четвърт от бившите доларови резерви се насочиха към юана. Останалите три четвърти са отишли ​​към валутите на по-малки икономики като Австралия, Канада, Сингапур, Южна Корея и Швеция.

С изключение на Китай, всички тези икономики се присъединиха към санкциите срещу Русия. Трудно е да си представим бъдещи геополитически конфликти, включващи сериозно разцепление между тези съюзници. Предвид размера на техните икономики прехвърлянето на резерви в канадски долари, южнокорейски вонове или шведски крони е малко вероятно да предложи начин за заобикаляне на финансовите санкции. Така или иначе при извънредни ситуации всички тези валути в крайна сметка са защитени от доларови суап линии.

Китай не се присъедини официално към санкциите, което кара някои да твърдят, че юанът може да се окаже начин да се заобиколи използването на долара като оръжие от САЩ. Но това, че Пекин не е наложил санкции в този случай, не означава, че няма да го направи в други ситуации. Тъй като юанът представляват по-малко от 3% от световните валутни резерви, някои виждат руската инвазия като възможност за увеличаване на този дял. Финансовият експерт от Credit Suisse Золтан Позсар предполага, че Китай може да изкупува евтини руски суровини и да ги присъедини към китайските, за да създаде глобална финансова система, въртяща се около обезпечен със суровини юан.

Но дори Китай да иска да направи това, пречките са големи. Някои китайски банки ограничиха финансирането за руски суровини, опасявайки се от вторични санкции. За Китай и Русия би било трудно да извършват трансакции само в рубли и юани. Китайската валута не е конвертируема извън страната. А и какво ще прави Китай с рублите? Преди войната по-голямата част от руския износ за Китай бе деноминиран в долари и евро.

И накрая, как Китай ще намери пари за закупуване на руски суровини в голям мащаб? Той може да продаде американски ДЦК, но това ще подкопае стойността на останалия американски дълг, който Пекин притежава. Като алтернатива той може да напечата пари, но това би генерирало инфлация в момент, когато комунистическата партия се опитва да стабилизира икономическия растеж.

Отвъд това Китай проявява малък интерес да се откаже от микроуправлението на икономиката си, като обвърже валутата си със суровини, които не може да контролира. Имаше причина златният стандарт да се провали. Обвързването на валута към дадена суровина връзва едната ръка на централната банка по отношение на подкрепата за растежа или контрола над инфлацията.

Позицията на юана като глобална резервна валута също би изисквала пълна конвертируемост и открита капиталова сметка. Тъй като Китай се опитва да балансира дългосрочни цели, като финансова стабилност, общ просперитет и изменение на климата, с краткосрочния икономически растеж е малко вероятно да се откаже от контрола върху финансовата система и капиталовата сметка.

Напротив, изглежда, че Китай има траен ангажимент към долара, емитирайки държавни облигации, деноминирани в зелената валута в продължение на пет години. По този начин правителството създава пазар на офшорни доларови облигации с различен матуритет, за да улесни китайските компании да вземат заеми в долари.

Ако няма фиатна, т.е. правителствена валута, която би могла да детронира долара, може би това ще направи някоя цифрова? Криптовалутите като цяло имат капитализация от приблизително 2 трилиона долара днес – и кой знае колко утре. Това е малко над 15% от световните валутни резерви. Дигиталните портфейли обаче са тромави и все още не могат да се използват за закупуване на хранителни стоки или за плащане на данъци, да не говорим за танкер, пълен с петрол.

Както казва Позсар:

Империите западат и се въздигат. Валутите спадат и се издигат. Във войните има победители и губещи. Това е вярно. И в един многополюсен свят може в крайна сметка да говорим за алтернативи на долара. Но няма да го заменим.“