Домакинствата отделят все повече за данъци

Преди седмица публикувахме анализ на структурата на доходите на българските домакинства в зависимост от тяхната позиция в доходното разпределение. Сравнението между източниците на благосъстояние при най-богатите и най-бедните 10% от българите и техните домакинства показа ясни зависимости: бедните домакинства са предимно многочленни, като се отличават с голям дял на безработните и малък дял на заетите лица. Основният двигател на различията са доходите от работна заплата – те формират все по-малък дял от доходите на бедните домакинства и все по-висок дял от доходите на по-богатите такива. Тези изводи потвърждават заключения от предходни анази на ИПИ, които обособяват около 10% от населението като „трайно бедни”.

В този материал ще се съсредоточим върху данните на НСИ, които дават представа за структурата на разходите на българските домакинства. Отново фокусът ще е сравнението между най-богатите и най-бедните 10%. Вижда се, че:

- 44,3% от общите разходи на най-бедните 10% през 2015 г. са предназначени за храна и безалкохолни напитки, докато при най-богатите 10% този тип разходи формират едва 25,2% от общите разходи;

- Най-бедните домакинства харчат повече и за комунални услуги (17,0% спрямо 10,7%), както и за алкохолни напитки и тютюневи изделия (5,9% спрямо 4,0%).

- Най-богатите българи харчат повече за облекло и обувки (4,3% спрямо 2,7%), транспорт (8,9% спрямо 4,3%) и свободно време, култура и образование (7,2% спрямо 2,3%).

- При най-бедните 10% най-голям ръст на разходите през 2015 г. спрямо 2008 г. се наблюдава в комуналните услуги (от 13,2% на 17%), а при най-богатите 10% - при данъците и осигуровките (от 9,4% на 16,1%).

- При най-бедните 10% най-голям спад на разходите спрямо 2008 г. се наблюдава в тези за храна и безалкохолни напитки (от 51,3% на 44,3%), което говори за известно подобряване на благосъстоянието дори сред тази група.

Относителен дял на видовете разходи от общия разход на домакинствата през 2015 г. (%) 

Тенденцията към по-високи данъци

През 2008 г. няма нито една децилна група, която да отделя повече от 10% от домакинските си разходи за данъци и осигуровки, докато през 2015 г. това важи за последните 4 децилни групи - т.е. за около 40% от населението на страната. Средно за страната през 2008 г. за данъци и осигуровки отива 6,8% от общия разход на домакинствата, а през 2015 г. този дял вече е над 11%.

Разбира се, тук става дума за разходите на цялото домакинство и то без да се имат предвид непреките данъци (като ДДС и акцизи), които формират основните приходи в бюджета, както и осигурителните плащания за сметка на работодателя – друга основна част от данъчноосигурителната тежест в икономиката. Дори при този крайно ограничен индикатор на данъчна тежест, обаче, ръстът е ясно видим. При домакинствата на най-бедните 10% от населението за данъци и осигуровки през 2015 г. отиват едва 4% от общите разходи, докато при най-богатите 10% делът е цели 16,1%.

Относителен дял на разходите за данъци и осигуровки от общия разход по децилни групи (2015 г.)

От една страна тези разлики отразяват по-високия дял на заетите лица в по-високодоходните групи (плащащите данъци и осигуровки в домакинствата от по-високите децили са повече на брой от тези в по-бедните домакинства). Самото покачване пък може да се отдаде на повишаването на осигурителната тежест заради покачването на минималните и максималните осигурителни доходи, особено в началото на периода, а може би и на известно изсветляване на икономиката – повече хора се осигуряват по-близо до реалното си заплащане.

Влогове и спестявания

Данните на НСИ за доходите на домакинствата подсказват, че огромната част от спестяванията в икономиката се генерират от горните 60% на доходното разпределение. Относителният дял на разходите на домакинствата, предназначени за влогове, показва най-високи стойности в периода 2008-2009 г., последван от спад между 2010-2013 г. и ново възстановяване през 2014 и 2015 г.

Това, разбира се, далеч не означава, че по-нискодоходните домакинства в страната нямат собствени спестявания. Разликите между техните доходи и разходи в периода 2008-2015 г. подсказват, че те или имат неофициални/необявени пред статистиката доходи, или разчитат на спестявания и кредити в много по-голяма степен от която и да е друга доходна група. Последното не е изненадващо предвид ограничените доходи от други източници (като работна заплата). Зависимостта от изтеглени спестявания, заеми и кредити, обаче, говори и за намаляване на тяхното нетно финансово богатство през разглеждания период.

Доходи от заеми, кредити и изтеглени спестявания (2008/2015), %

Добрата новина тук е, че през целия период се наблюдава ясна тенденция на спад – доходите от изтеглени спестявания при най-бедните 10% спадат от 13,9% през 2008 г. до 7,5% през 2015 г., а при заемите и кредитите спадът е от 4,5% на 1,9%. Т.е. втората производна е положителна и темпът на намаляване на нетните финансови активи на най-нискодоходните 10% от домакинствата се забавя. Наред с други разгледани индикатори (като намаляващият относителен дял на разходите за храна), това говори за известно подобряване на цялостното  финансовото състояние и структурата на разходите на домакинствата. Разликите обаче остават значителни, като особено притеснителен е ниският дял на разходите, насочени към „свободно време, култура и образование” - с особен фокус, разбира се, върху образованието. Редица изследвания, включително и такива на ИПИ[1], показват, че именно повишаването на образованието е основната предпоставка за осигуряване на трудови доходи и съответно за изкачване по доходната стълбица.

Общата тенденция за повишаване на относителния дял на разходите за данъци и осигуровки води до по-бавен от възможния растеж на разполагаемия доход на домакинствата. Така промяната на структурата на потреблението става по-труднa, особено в по-ниските децили на доходното разпределение, където разходите за стоки и услуги от първа необходимост (като тези за храна и комунални услуги) продължават да играят значителна роля.