Доставката на повече азерски газ за ЕС може да е проблем

Според президента на Азербайджан Илхам Алиев износът на газ от страната му за Европа ще нарасне до 11.6 милиарда кубични метра през 2023 г. (от 11.4 милиарда през 2022 г.). Увеличаването е резултат от предварителното споразумение от юли 2022 г. между близкоизточната държава и Блока за удвояване на газовите потоци до 2027 г. То би означавало годишни обеми от най-малко 20 милиарда кубични метра в сравнение с едва 8.1 милиарда през 2021 г.

Пред Азербайджан обаче има няколко пречки, за да изпълни този ангажимент. Като се има предвид общата тенденция за увеличаване на вътрешното потребление, малко вероятно е страната да изпълни обещанията си, пише в свой анализ Economist Intelligence Unit.

Износът за ЕС расте

Азербайджан се превърна в нов играч на европейския газов пазар, след като ЕС замени по-голямата част от зависимостта си от Русия за своите енергийни доставки. Според азербайджанското Министерство на енергетиката страната е произвела 46.7 милиарда кубични метра природен газ през 2022 г. (срещу 43.8 милиарда кубични метра през 2021 г.). Данните показват износ от 22.3 милиарда кубични метра през 2022 г. спрямо 19 милиарда през 2021 г. (увеличение от 18%).

Нарастването на износа за ЕС е постигнато главно благодарение на работеща на пълен капацитет инфраструктура и стабилни доставки. Тенденцията продължи през първото тримесечие на тази година, като Азербайджан достави общо 2.9 милиарда кубически метра за страните членки – най-големият дял от износа ѝ.

Ограничени от вътрешното търсене

Нарастващото потребление на природен газ в страната ще ограничи свободния капацитет за увеличаване на износа. Според правителствени източници вътрешната консумация на природен газ е възлизала на около 13 милиарда кубични метра през 2021 г. Данните за 2022 г. все още не са публикувани, местното потребление е нараствало със среден годишен темп от около 3.5% в периода 2017 – 2021 г., поставяйки консервативна оценка на потреблението през 2022 г. на около 13.5 милиарда кубични метра, а през 2026 г. се очаква то да достигне около 15 милиарда кубични метра.

Правителството прогнозира, че производството ще се увеличи с 3 милиарда до 2026 г. – до около 50 милиарда кубични метра. Азиатската държава има достатъчно газ, за ​​да задоволи вътрешното си търсене, но дори ако приемем консервативните прогнози за нарастване на търсенето до 2027 г., е много малко вероятно Азербайджан да успее да отговори на нарастващите изисквания от ЕС.

За да достави допълнителни обеми до 2027 г., Азербайджан ще разчита в голяма степен на находищата „Абшерон“ в Каспийско море, където производството на газ е планирано да започне през 2023 г. Годишният добив от тях ще възлиза на 1.5 милиарда кубични метра, като се очаква обемът да нарасне до около 5 милиарда кубични метра до 2027 г., ако бъде извършено по-нататъшно разширяване.

Сделката с Русия създава допълнителни пречки

Споразумението, подписано с Русия през ноември 2022 г., подчертава трудностите, които Азербайджан изпитва при посрещането на вътрешното си търсене и ангажиментите си за износ. По силата на сделката руският държавен производител „Газпром“ ще достави общо 1 милиард кубически метра газ до март 2023 г. Освен това бе постигнато споразумение за суап с Туркменистан, чрез Иран, съгласно което 2 милиарда кубични метра ще бъдат доставени на Иран от Туркменистан и еквивалентен обем от Иран за Азербайджан.

Решението на Азербайджан да купува от Русия е малко вероятно да бъде жизнеспособна опция в средносрочен до дългосрочен план. Засега нуждата на ЕС да осигури алтернативни доставки на газ изключва всякакви оплаквания, че сделката на Азербайджан с Русия, чиито точни условия остават неясни, нарушава целта на споразумението на ЕС с Азербайджан, което беше да отреже Блока от руския газ. Докато ЕС изгражда алтернативна инфраструктура за доставки, Блокът ще настоява за повече гаранции, че тази инфраструктура не зависи от споразумения с Русия.

Инфраструктурата също е ограничена

Капацитетът на експортната инфраструктура на Азербайджан ще ограничи и способността на страната да увеличи износа към ЕС. Газът от Азербайджан пътува до Европа през Южния газов коридор (SGC), мрежа от три тръбопровода, обхващаща около 3200 км – от газовото находище „Шах Дениз“ в Каспийско море през Южен Кавказ, Турция и Балканите, завършвайки в „петата“ на Италия.

Разклонението на SGC, което доставя природен газ в ЕС – Трансадриатическият газопровод (TAP) – има настоящ капацитет от 10 милиарда кубични метра. Въпреки че газовият капацитет може да бъде увеличен в сравнително малки количества без технически подобрения, разширяването на газопровода ще бъде необходимо, за да се увеличи износът до 20 милиарда кубични метра до 2027 г.

Азербайджан се нуждае от значителни инвестиции

Азербайджан се нуждае от значителни инвестиции за разработване на нови находища и модернизиране на енергийната си инфраструктура. Според Международната агенция по енергетика страната има запаси от природен газ от 1.3 трилиона кубични метра, повечето от които се намират в находището „Шах Дениз“ в Каспийско море. Към днешна дата находището е разработено на две фази – първата произвежда около 10 милиарда кубични метра годишно, а втората, която започна производство през 2021 г., е определена да произвежда допълнителни 16 милиарда кубични метра годишно до 2026 г. Третата фаза, „Шах Дениз 3“, е планирана да започне едва след четири години.

Запасите в находищата „Абшерон“ се оказаха по-малки от очакваното. Две други газови находища са особено важни –  „Шафак-Асиман“ и „Умид-Бабек“. Въпреки това геоложките проучвания на газовото находище „Шафак-Асиман“ все още не са дали положителни резултати.

Увеличаването на капацитета на газопровода ще изисква и значителни инвестиции и време. Водят се дискусии за разширяването на Южния газов коридор. Разширяването на TAP обаче зависи от нивото на газ, поискано от европейските купувачи, и дали те са ангажирани да вземат решение дали да разширят капацитета на TAP до 2023 г.

Първият ангажимент за разширяване на TAP се случи по-рано тази година, разпределяйки допълнителен капацитет от около 1.2 милиарда кубични метра годишно, започвайки през 2023 г. Второто обвързване се очаква по-късно през 2023 г. и то ще тества пазара в постепенен процес на изграждане на капацитет до общо 20 милиарда кубични метра до 2027 г. Въпреки това компаниите от ЕС, които са проявили интерес към закупуване на газ чрез TAP, трябва да направят решение тази година за внос на газ до 2027 г.

Предвид мащаба на необходимите инвестиции Азербайджан трябва да се увери, че ЕС ще продължи да купува нейния газ. Превръщането на ЕС в партньор в надграждането би било един от начините за гарантиране на дългосрочно сътрудничество. Проблемът обаче е, че ЕС едва ли ще се ангажира с дългосрочна газова сделка, тъй като се прогнозира потреблението на газ да намалее в дългосрочен план и това би било в разрез с целите за декарбонизация и дългосрочната стратегия за отказ от изкопаеми горива горива. ЕС също така ще може да внася по-големи обеми LNG, когато всички терминали, които се планират или разработват, влязат в експлоатация.