Държавата продължава с тегленето на заеми от вътрешния пазар

Служебното правителство ще пласира на вътрешния пазар държавни ценни книжа (ДЦК) за още 200 млн. лв. Това ще се случи в понеделник, 27 септември, седмица след друг успеше аукцион, на който обаче бе постигната висока доходност.

Сега Министерството на финансите, ръководено от Росица Велкова, ще се опита да пласира малко по-дългосрочна емисия – 5.5-годишна. Тя може да се определи като нестандартна, тъй като обикновено се залага на 5-годишни ДЦК. Последната такава бе през ноември 2021 г., когато от вътрешния пазар бяха изтеглени половин милиард лева при едва 0.27% средна доходност. Заради събралите се няколко емисии за кратък период от време тогава интересът не бе особено висок.

Очакванията за сегашната 5.5-годишна емисия са да бъде с около 2 пункта над доходността, постигната през ноември, т.е. заемът да бъде значително по-скъп за държавата. С приблизително толкова се повиши и доходността по пласираните на 19 септември ДЦК с падеж 27 юли 2026 г.

Като цяло прогнозата е, че лихвите ще вървят само нагоре и на правителствата ще им става все по-скъпо да взимат пари назаем – и от външните, и от вътрешния пазар.

Обявеният от БНБ аукцион за понеделник е в съответствие с публикувания от финансовото министерство емисионен календар за следващите два месеца. Планът е всеки понеделник до края на октомври държавата да тегли вътрешни заеми – за 150 и 200 млн. лв.

Миналата седмица служебният кабинет успя да вземе и външен заем за 4.4 млрд. лв. при висок интерес за първата емисия от 2 години насам за България. Доходността обаче бе доста по-висока от предишното излизане на международните пазари по времето на Кирил Ананиев като финансов министър. Според някои експерти лихвата щеше да е по-ниска, ако облигациите бяха пласирани по-рано през годината. Бившият финансов министър Асен Василев коментира преди време, че е бил посъветван от финансовия си екип да изчака с евроемисията заради ситуацията в Украйна.

При успешно пласиране на емисията в понеделник общо от началото на годината правителствата – редовното и служебното – ще са поели 6.6 млрд. лв. нов дълг при таван от 10.3 млрд. лв.