ЕЦБ трябва да бъде по-критична към банките в Европа

Един от двамата кандидати за поста главен банков супервайзър на еврозоната – Клаудия Бух – призова за „по-критично мислене“ при надзора на банковия сектор. Тя предупреди, че той все още е изправен пред значителни рискове, произтичащи от големи макроикономически катаклизми.

Бух, която е подуправител на централната банка на Германия каза пред Financial Times, че е необходима „културна промяна“ в банковия надзор в еврозоната, за да бъдат привлечени повече хора,

които имат критично мислене и вземат решения, за да гарантират предприемането на надзорни действия“.

Тя се бори за поста на Андре Енрия начело на Банковия надзорен орган на ЕЦБ заедно с подуправителя на централната банка на Испания Маргарита Делгадо. Енрия ще се оттегли от поста в началото на следващата година.

Единният надзорен механизъм беше създаден през 2014 г., за да хармонизира надзора на банкирането в целия валутен блок в отговор на кризата с държавния дълг в региона преди десетилетие. Той наблюдава 110-те най-големи и системно важни банки в Блока.

По-рано тази година външният одитор на ЕС разкритикува ЕЦБ, че е твърде небрежна в надзора на банките и недостатъчно агресивна в натиска за намаляване на обема лоши кредити. Кредиторите от еврозоната обаче не показаха безпокойство от сътресенията в сектора по-рано тази година, когато няколко американски кредитори се сринаха, включително Silicon Valley Bank, а ликвидна криза в Credit Suisse я принуди да премине в обятията на нейния конкурент UBS.

Висшият регулатор на ЕС заяви в петък, че само три от 70-те най-големи банки в Европа ще бъдат принудени да набират капитал след стрес тест, възхвалявайки „здравия“ характер на банковия сектор на Блока.

Бух каза, че устойчивостта на кредиторите в региона, въпреки неотдавнашните шокове от пандемията и войната в Украйна, отразява собствените усилия на сектора за увеличаване на капитала и ликвидността, както и „успеха на надзора“.

И все пак вицепрезидентът на Бундесбанк изброи няколко предизвикателства, пред които са изправени банките. Най-голямата произтича от това как се променя макросредата. По-специално, рязкото покачване на лихвените проценти за справяне с растящата инфлация увеличи риска депозитите на кредиторите да се изпарят бързо, както се случи по време на неотдавнашния смут сред кредиторите в САЩ.

Проблемът в Германия е, че банките са подложени на натиск да увеличат лихвите по депозитите си и не могат да прехвърлят това на клиентите си по кредити, тъй като търсенето на кредити е относително слабо“, обясни тя.

Бундесбанк наложи допълнителни капиталови изисквания на две трети от германските банки, за да покрие въздействието на нарастващите разходи за заеми.

Бух предупреди, че спадът на енергоемките индустрии в Европа, където производството е намаляло рязко след неотдавнашната криза с природния газ може да доведе до увеличаване на лошите кредити сред банките, изложени на тези сектори.

Бизнес несъстоятелността в Европа нараства през последните месеци, но остава под нивата отпреди пандемията в много страни като Германия.

Засега всичко изглежда добре. Но това, разбира се, не означава, че ще остане по този начин“, каза тя, добавяйки, че рекордно ниската безработица в еврозоната е „със сигурност голям стабилизиращ фактор в цяла Европа“ за кредитното качество.

Миналата седмица най-големият кредитор в Германия Deutsche Bank заяви, че е повишил провизиите си за загуби по заеми до 401 милиона евро през второто тримесечие, което е увеличение от 72% спрямо предходната година, поради „несигурния макроикономически фон“.

ЕЦБ трябва да предложи наследник на Енрия през септември, който след това ще изисква одобрение от Европейския парламент и лидерите на ЕС. Кандидатите се явиха на изслушване при закрити врати в парламента този месец.