Една злополучна ера в БДЖ си отиде

Месец след като цялото ръководство на „Холдинг БДЖ“ подаде оставка, транспортният министър Росен Желязков най-накрая освободи от постовете им Велик Занчев и Владимир Владимиров. Двамата, заедно с финансовия директор Филип Алексиев, хвърлиха оставки в началото на ноември. A причината, която се изтъкна в медийното пространство бе „лоша комуникация и невъзможност за работа в екип“.

Както сме свикнали в повечето държавни структури - "кокалът" не се пуска лесно. Формалната причина, с която министър Желязков обясни забавянето при приемането на оставките на двамата вече бивши директори в БДЖ, е одитният доклад, който се чакаше досега. Но окаяното състояние на железниците под управлението на тримата е толкова видимо, че надали е имало нужда от доклади и намесата на ДАНС, за да им бъде поискана оставката. Най-бързо щеше да стане, ако министърът беше опитал да си купи билет на гише като редови пътник, да влезе в кабината на някой от машинистите или да се опита да стигне навреме някъде. След подобни преживявания той вероятно щеше да ги уволни моментално.

Но все пак оставките са приети - нещо, което предшественикът му Ивайло Московски не само не направи, но той дори толерираше Велик Занчев и Владимир Владимиров и ги държеше твърдо на ръководните позиции. Третият в Борда също ще си замине скоро, ако вярваме на обещанието на Желязков, а отлагането с месец е „за да стане плавен преходът към новото ръководство“.

Дълго чакан одит

Одитът на ресорното министерство е показал сериозни организационни пропуски в системата за прогнозиране, планиране и провеждане на обществени поръчки за доставки и услуги, свързани с поддръжката на подвижния железопътен състав.

Още преди това обаче министърът очевидно беше забелязал несъстоятелността на управлението на българските железници и липсата на визия за нейното развитие. Преди да излезе одитният доклад Желязков на няколко пъти акцентира върху това, че холдинговата структура в железницата не работи, а съществуването ѝ е било необходимо само за покриването на дълговете на БДЖ. Той обясни също, че след като вече няма „воденичен камък“ на врата си, дружеството не знае как да работи занапред. А воденичният камък бяха дълговете към частните кредитори, които запорираха сметки и дори пуснаха на публичен търг централата на БДЖ.

Всъщност дълговете не са изчезнали, тъй като "БДЖ-Пътнически превози" не печели от извършваната дейност. Дълговете просто бяха прехвърлени към държавата, която без проблем изля няколкостотин милиона - пари на данъкоплатците, за да закрепи глинените крака, върху които се крепи холдингът. А както стана ясно наскоро, предстои ново "превъртане" - парите на държавата е планирано да бъдат върнати от концесията на Летище София - т.е. отново с пари на държавата. Само счетоводно ще се водят по друг начин.

Докато траеше месецът на изчакване на решението обаче бяхме свидетели на дерейлирал влак, на наръган човек в железницата, на стотици закъснения поради невъзможност за изпълнение на графика, както и на неадекватни за работа условия за машинистите. Освен това мегапоръчката за 42 нови мотрисни влака ще трябва да бъде пусната наново, тъй като от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) уважиха жалбата на германския концерн Siemens. Жалби подадоха и още две компании заради некоректните условия в търга, който се изготвяше цели две години и за който бяха платени 100 хил. лв. на консултантската компания Ernst & Young.

Бившият изпълнителен директор на дружеството Владимир Владимиров постоянно изтъкваше, че с купуването на новите влакове обликът на железниците ще се промени коренно и те отново ще станат предпочитан транспорт от хората. Очевидно обаче промяната на облика ще се забави поради необходимостта да бъде стартирана нова поръчка, с нови параметри, с нови срокове. Това означава още години, през които старите влакове ще се палят, ще закъсняват с часове, което пък означава още отлив на хора, загуба на приходи и още затъване на железниците. Всичко това благодарение на досегашното ръководство.

И тъй като бяха загубени много години в, очевидно, недобър мениджмънт, сега уравнението изглежда невъзможно. С една концесия и годишен капиталов трансфер от държавата трябва да се върнат всички дългове към държавата, да се модернизира информационната система на железниците, да се подмени подвижния състав и да се вдигнат заплатите на служителите, които малко по малко напускат системата. Така че новото ръководство - ако не е избрано само временно докато не бъде закрит "Холдинг БДЖ" - е изправено пред тежка задача.

Стои обаче и въпросът с отговорността. Очевидно бившият транспортен министър Ивайло Московски не носи отговорност - той бе награден с вицепрезидентски пост в Черноморската банка. Велик Занчев все още е зам.-министър, очевидно отговорността му се е изчерпала с оставката му, без да му се налага да обяснява как се е стигнало до краха в БДЖ през многото години, в които той е в управлението му. Очакваме да видим каква ще е съдбата на Владимир Владимиров, който през годините изглеждаше по-загрижен за футболния отбор на БДЖ, отколкото за финансовото и оперативното състояние на дружеството. Не е изключено и той да бъде награден с нов пост в някоя от безбройните държавни структури.