Едно от всеки 3 българчета е общувало онлайн с непознат

Едно от всеки три деца в България е общувало онлайн с непознат, сочи статистика на Центъра за безопасен интернет. Сигурността на подрастващите в мрежата е компрометирана от факта, че те не рядко правят профилите си в социалните мрежи публични, а наред с това лъжат за истинската си възраст. 

По думите на Георги Апостолов от Центъра за безопасен интернет публични профили имат около 40% от децата у нас. Данните от проучването на организацията бяха изнесени по време на първата родителска среща „От нас зависи”. 

От тях става ясно, че за последните шест години се е увеличил драстично тормозът както в онлайн, така и извън офлайн. 21% от децата например споделят, че са получавали съобщения със сексуални намеци в дигиталното пространство. 

Възрастовата граница сърфиращите онлайн продължава да пада. Днес вече 7- и 8-годишните деца все по-често са в интернет, където именно престоят в социалните мрежи е сред най-популярните занимания. „Във възрастовата група 9-11 години вече 73% от децата са в социалните мрежи“, коментира Апостолов, цитиран от БГНЕС. 

Важно е да се отбележи ролята на видео съдържанието. 80% от децата казват, че знаят как да направят и да качат онлайн собствено видео. 

Над 4000 изображения с детски порнографски изображения са докладвани за миналата година в Центъра за безопасен интернет. Не е вярно обаче, че най-големият риск за децата са предофилските посегателства. Според Апостолов травмите най-често идват от техните връстници. 

Жертвите на кибертормоз растат, като те най-често биват атакувани през фалшиви профили чрез разпространение на унизителни снимки и видеоматериали или на клюки, слухове и обиди под формата на коментари в социалната мрежа. Често потърпевши са същите деца, които понасят подобно отношение от връстниците си и в реалния живот. 

„Съвременните дигитални деца са доста по-добре информирани за рисковете и опасностите, които могат да срещнат в интернет в сравнение с децата отпреди десетина години. Те са също така и свидетели на онлайн тормоза над техни връстници – подобно съдържание най-често се възприема като „забавно“. Това е явление, което ние определихме като онлайн култура „Омраза за забавление“. Информираността обаче не ги прави много по-неуязвими“, заяви Апостолов. 

Според него е необходимо родителите да поставят програми на устройствата на децата им, но не тайно, а да бъде обсъдено предварително - защо е необходимо да влизат в профилите им, но и същевременно с това да запазят доверието с тях.