Ефектът на „по-леката торбичка“ застрашава българските потребители

Цeнитe нa основните хранителни продукти продължават да пocĸъпвaт, като годишното повишение на стоките, които заемат почти 1/3 от потребителската кошница, е около 4.8%. Ако не се вземат мерки да се овладее инфлацията, може да се стигне до ефекта на „по-леката торбичка“, или казано по-просто – потребителите да купуват все по-малко, защото нямат достатъчно доходи да компенсират инфлацията.

Но негативен ефект ще има и върху някои бизнеси, чиито разходи, като заплати, осигуровки, гориво и енергия, ще скочат, докато те няма да могат да компенсират това увеличение с по-високи цени на стоките и услугите за крайните клиенти, защото те просто ще спрат да ги купуват.

Една от причините за високите цени у нас е политиката по спасяването на бизнеса и на някои засегнати сектори от COVID-19. Това автоматично води до увеличаване на паричната маса и рефлектира върху търсенето и предлагането“, коментира за Econoic.bg икономистът Агоп Каспарян.

Според него сериозен проблем, който се наблюдава през последните един-два месеца, са увеличените разходи на бизнеса за ток, гориво и труд. Това рефлектира и върху инфлацията.

Той, както много експерти и международни институции, смята, че става въпрос за временен период на покачващи се цени, който е породен от възстановяването от COVID кризата. „В момента държавата има една антиинфлационна политика. Някои от партньорите на България също не са се притеснили от повишаващите се цени. Всичко това трябва да бъде контролирано, защото при продължаващо увеличение на цените, ще се стигне до задълбочаваща се инфлация. Увеличението на основните продоволствени стоки, като хляб, мляко, зеленчуци, е с 2 до 7%. Очаквам и поскъпване на някои от оранжерийните зеленчуци“, обясни Каспарян.

Дaннитe oт ceдмичния цeнoви aнaлиз за периода 27 октомври – 3 ноември нa Mиниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo, xpaнитe и горите (МЗХГ) показват повишение на цените на брашното, олиото и захарта.

В Благоевград, Кюстендил, Перник и София големите търговски вериги предлагат брашното на цени от 1.22 лв./кг до 1.49 лв./кг. Седмичните ценови отклонения, отчетени в девет области, са в границите от -8.1% (Шумен) до +12.6% (Пловдив и Пазарджик), предимно в посока на увеличение. Това води до повишение на средната цена в страната с 1.5% до 1.33 лв./кг.

Цените на дребно на брашното в другите търговски обекти се движат в интервала от 1.20 лв./кг до 1.58 лв./кг. На седмична база най-значително е увеличението в Монтана с 23.1%. През наблюдавания период цените на дребно в по-малките търговски обекти са средно с 0.05 лв./кг по-високи от тези в големите търговски вериги, като разликата в тази посока достига до 0.31 лв./кг в Русе. Средно за страната маржът между цените на едро и на дребно на брашното е 0.26 лв./кг за големите супермаркети и 0.31 лв./кг – за по-малките магазини.

Цените на бялата кристална захар за страната на едро и на дребно също отбелязват повишение спрямо предходната седмица. Предлагането на едро е на цени от 1.37 лв./кг до 1. 67 лв./кг. Увеличението на тържищата с между 0.6% и 23%. Цените на дребно на захарта в големите търговски вериги са в диапазона от 1.44 лв./кг до 1.68 лв./кг. Средната цена на продукта в по-малките магазини за страната е поскъпнала с 1.8%, до 1.71 лв./кг.

Олиото също е поскъпнало. На тържищата в страната се продава на цени от 3 лв./литър до 3.75 лв./литър. Увеличение на средната цена на едро за страната с 3.4%, до 3.35 лв./литър. Предлагането на дребно в големите търговски вериги е на цени от 3.72 лв./литър до 4.07 лв./литър. Цените на олиото в другите търговски обекти варират от 3.59 лв./литър до 4.18 лв./литър.

Според браншовите организации на хлебопроизводители, млекопроизводители, животновъди повишението на цените у нас е неизбежно. Преди да се стигне обаче до една неблагоприятна икономическа обстановка, пазарът има някои определени фискални парични инструменти, с които да се регулира паричното предлагане. „В момента, с тези отрицателни лихвени проценти, които са за депозитите, се мотивират потребителите да изразходват парите в икономиката, а не да ги държат в банките“, разясни икономистът.