ЕК призова държавите за енергийна подкрепа към бизнеса и домакинствата

Европейската комисия поиска страните членки да предприемат спешни мерки в помощ на домакинствата и бизнеса, така че да преодолеят въздействието от високите цени на енергията. Сред възможностите са например данъчни облекчения, държавна помощ и други подобни мерки, предава AP. Драстичното поскъпване, освен необходимостта от подкрепа, поднови и дебатът за използването на ядрената енергия.

След месеци на икономическа нестабилност, свързани с пандемията, Европейската комисия иска бърз и координиран отговор за смекчаване на последиците от повишаването на цените, особено за хората, живеещи в бедност или с ниски доходи.

Повишаването на световните цени на енергията е сериозна грижа за ЕС. Когато излезем от пандемията и започнем икономическото си възстановяване, е важно да защитим уязвимите потребители и да подкрепим европейските компании“, каза еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсън.

ЕК предложи на държавите да помислят за подкрепа чрез ваучери, отсрочване на плащането на сметките или частично такова. Такива мерки може да бъдат подкрепени от системата за търговия с емисии на ЕС. Брюксел препоръчва също националните правителства да вземат предпазни мерки за избягване на прекъсвания на услугите, намаляване на данъчните ставки и помощ за определени компании или индустрии.

Комисията настоява да се помисли и за дългосрочни мерки, така че Блокът да е готов в бъдеще и за други подобни сътресения. Друг приоритет е ускоряването на инвестициите във възобновяеми източници на енергия и развитие на капацитет за съхранение. По-рано официални представители коментираха, че ЕС има място за около 20% от количеството газ, което използва годишно. Не всички страни членки обаче разполагат с необходимите съоръжения.

ЕК заяви, че ще обмисли и разработването на съвместна програма за обществени поръчки за запаси от газ – идея, наскоро предложена от Испания. ЕС зависи до голяма степен от вносен газ, главно от Русия.

Симсън каза, че участието в програмата за съвместни покупки ще бъде доброволно „и схемата трябва да спазва правилата за конкуренция“.

Според информацията 20 държави членки вече са предприели или планират да предприемат действия за облекчаване на допълнителното финансово напрежение. Скорошно проучване, публикувано миналия месец, показа, че почти 3 милиона работници от ЕС нямат достатъчно пари, за да включат отоплението в дома си.

Испания, която заедно с Италия и Португалия преживя рязко покачване на енергийните разходи, вече намали енергийните данъци, премахна 7% налог върху производството на електроенергия, намали енергийната тарифа за потребителите от 5.1% на 0.5% и намали данъка върху продажбите на битова енергия от 21% до 10%.

Експертите от ЕС очакват скокът на цените да е временен, но да продължи през цялата зима, което контрастира с изключително ниските цени, наблюдавани миналата година.

Основната причина за рязкото поскъпване е нарасналото глобално търсене на енергия и по-специално на газ. По-рано този месец синьото гориво се търгуваше почти пет пъти по-високо, отколкото в началото на тази година.

Рязкото поскъпване на петрола и газа миналия месец тласнаха годишната инфлация в еврозоната до най-високото си ниво от повече от десетилетие.

Едно от дългосрочните очаквания е, че настоящите повишения на цените в енергийния сектор трябва да накарат Блока да ускори прехода от изкопаеми горива към възобновяема енергия. Природният газ е ключов ресурси за производство на електроенергия, така че неговото поскъпване води след себе си до по-високи сметки за електроенергия.

Настоящата криза възобнови дебата и за това дали ЕС трябва да насърчава проектите за ядрена енергия като начин за независимост. Един от наболелите въпроси е дали те да бъдат допуснати в Европейския зелен договор и фонда за възстановяване на коронавирус.

Преди две години лидерите на ЕС се съгласиха, че ядрената енергия може да бъде част от усилията на блока за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. Въпреки това съюзът все още не е взел решение.

Наскоро Франция поиска включването на ядрената енергия в таксономичната рамка за устойчиви инвестиции до края на годината. Държави като България, Хърватия, Чехия, Финландия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения също са „за“.

Групата е изправена пред силно противопоставяне от страна на Германия и четири други държави, които не желаят ядрената енергия да бъде класифицирана като отговаряща на условията за зелено финансиране. Те се позовават на принципа на ЕС „Не нанасяй значителна вреда“ и искат да се гарантира, че всички проекти, финансирани от фонда за възстановяване на пандемията, не увреждат екологичните цели на блока.

В съвместно писмо тази седмица министри от 10-те подкрепящи държави настояха, че ядрената енергия е безопасна и може да служи като отговор на настоящата енергийна криза.

Очаква се лидерите на ЕС да обсъдят цените на енергията на срещата си на върха, насрочена за следващата седмица.