ЕК критикува България заради неясното определяне на МРЗ
Страната ни е една от трите в Европейския съюз, в които няма ясно разписано законодателство в тази посока
България е една от трите държави в ЕС, които все още не са установили със закон критериите за актуализиране на минималната работна заплата. Другите две държави, в които все още липсва такъв вид законодателство, са Румъния и Естония. Това става ясно от документ на Европейската комисия, с който се обявява началото на втория етап от консултациите с европейските синдикати и организации на работодателите за плановете си за осигуряване на „справедливи минимални заплати“ за всички работници в Европейския съюз.
Първият етап на консултацията приключи на 25 февруари. Тогава Комисията получи отговори от 23 европейски социални партньори. Въз основа на тях тя заключи, че са необходими допълнителни действия на равнище ЕС. Срокът за отговор сега е до 4 септември. След приключването на процедурата Комисията обмисля да предложи както законодателни, така и незаконодателни инструменти, т.е. директива в областта на условията на труд и препоръка на Съвета.
Инициативата на ЕС ще има за цел да бъде гарантирано, че:
- Има добре функциониращо колективно договаряне, когато се определят заплатите;
- Националните нормативни уредби позволяват определянето и редовното актуализиране на минималните работни заплати да става в съответствие с ясни и стабилни критерии;
- Социалните партньори участват ефективно в определянето на установената със закон минимална работна заплата, за да допринесат за фиксирането й на адекватно равнище;
- Разликите в минималната работна заплата и случаите, в които тя не се прилага, са отстранени или ограничени;
- Националните рамки за минимална работна заплата се спазват ефективно и са въведени механизми за наблюдение.
Според разпространения документ от ЕК има четири държави, които ясно са разписали как точно се формира минималната работна заплата в страната. Това Чехия, Естония, Литва и Полша. В Чехия и Естония размерът ѝ се формира на база 40% от средната работна заплата. В Литва той е между 45 и 50 процента, а в Полша – 50 на сто. В законодателството на 12 страни членки пък само бегло е споменато за някакви критерии, без обаче да има яснота за използването им.