Електрическите коли в България нарастват с 33%

Регистрацията на електрически автомобили в България отчита ръст от над 33% за последните шест месеца на тази година. У нас техният брой, към октомври е 9889. Това става ясно от данни на Националната браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ чрез портала за отворени данни data.egov.bg.

Съотнесено към ръста в общия брой в страната с нови регистрации от 114 937 единици към 1 октомври, електрическите коли заемат дял от 2.2 на сто. Това е броят на всички регистрирани в МВР автомобили за съответния период независимо дали са фабрично нови или втора употреба.

Регистрациите при хибридите към 1 октомври са с четвърт повече спрямо бройката към 1 април или 7 028 единици.

Автомобилният парк в България, според вида на задвижване и категорията, в началото на есента изглежда така: общо леките автомобили са 3 544 988 (3,4 на сто ръст за шест месеца). От тях тези с двигатели с вътрешно горене са 2 994 837, хибридите са 35 621, а чисто електрическите – 9 889.

Броят на зарядните станции също отчита ръст като за съответния период техният брой надхвърля 1350, което е 25% ръст спрямо година по-рано. Точките за зарядни станции също се увеличават до 820 към началото на есента, докато в началото на 2023 г. те са били 751.

Така една зарядна станция вече обслужва 7 автомобила, което доближава страната ни до средоевропейския темп, който е 6.4 коли, пишат още от организацията.

Все пак свободата на пътуване или достъпа до безпрепятствено и лесно зареждане в цялата страна е водещо предизвикателство за желаещите да се сдобият с EV потребители в страната, заедно с цената за покупка на такъв.

Стимули за развитие

От ИКЕМ дават и предложения за развитието на електрическата мобилност в страната.

На ниво Министерски съвет трябва да бъде определен национален координатор за електрическата мобилност“, а едно или повече ведомства трябва са натоварени с конкретни задачи по развитието на електромобилността.  

Тласък на развитието могат да дадат и отделни регулаторни мерки като вменяване на задължението на общините да осигурят места за зарядни устройства на поне две места за паркиране или пък наличието на нормативни стимули за електроразпределителните дружества да предоставят лесен достъп до електроенергийната мрежа.

Стимулите, според представителите на ИКЕМ, трябва да са насочени и към малките и средни предприятия (МСП) или по-точно към онези МСП, които инвестират в изграждането и управление на инфраструктура за зареждане с електроенергия.

Стимулите трябва да обхванат и при таксите, данъците и регистрацията на автомобили, така че да повлияят на потребителския интерес. В случая основен принцип трябва да бъде “замърсителят плаща“, предлагат от ИКЕМ. Специалните мерки могат да бъдат субсидии за превозни средства с нулеви емисии, разделение на таксите и данъците в зависимост от равнището на емисиите, заедно със схеми за бракуване на най-замърсяващите превозни средства, за каквито са посочени тези със стандарт за емисии Евро 3 или по-нисък.

От ИКЕМ предлагат и да се създаде национален портал от типа Smart Grid за връзка между Електроенергийния системен оператор (ЕСО), ЕРП, операторите на зарядна инфраструктура и услуги в областта на електрическото задвижване.

Важен ангажимент на държавата за ИКЕМ е тя да предостави облачна услуга за общодостъпна информация за зарядните точки, условията за ползване, свързаните услуги и прочие.