Енергетиката и преработващата промишленост дърпат напред регионите през 2022 г.

НСИ публикува данните за икономическото развитие на областите през 2022 г. На преден план излиза безпрецедентният ръст на Стара Загора, дължащ се на енергийната криза и последвалото нарастване на търсенето и цените на произведената в региона електроенергия, както и стабилното развитие на регионите със силно застъпена преработващата промишленост като Пловдив и София (област). Същевременно сред областите с най-слабо развитие има ново пренареждане.

Няколко основни наблюдения

• Най-голямата местна икономика в страната остава София с 69 млрд. лв. БВП, или 41% от общия в страната. На второ място е Пловдив с 14 млрд. лв., а на трето излиза Стара Загора с 11 млрд., благодарение на ролята на енергетиката през 2022 г. Варна също вече е сред регионалните икономики с над 10 млрд. лв. БВП, а след водещите четири има значително отстояние до Бургас (7,4 млрд. лв.) и  София (5,7 млрд. лв.).  Останалите 22 области остават с под 5 млрд. лв. БВП и през 2022 г.
• Пет области – Видин, Силистра, Кюстендил, Смолян и Перник – остават с под 1% от националния БВП. С по 1% са още 4 – Разград, Търговище, Ямбол и Монтана. В номинално изражение единствено Видин е с БВП под 1 млрд. лв., но предвид значителната инфлация най-вероятно през следващата година тази граница вече е премината.
• Стара Загора е лидер по ръст на БВП на годишна база, значителен ръст се наблюдава в и в Пловдив и София (област). Намаленият със средногодишния индекс на потребителски цени за 2022 г.[1] ръст в Стара Загора е 59%, но изглежда много вероятно динамика на пазара на електроенергия в периода от началото на 2023 г. да доведе до спад в следващите години. При Пловдив (17% реален ръст) и София (11%) ръстът е движен най-вече от експанзията на преработващата промишленост, във Варна (8%) и от по-бързото от очакваното възстановяване на туризма. Прави впечатление, че на фона на останалите водещи области, изчисленият по този начин реален ръст на столицата е относително нисък, 0.7%.

• В цели 11 области номиналният ръст е под темпа на инфлация, т.е. в реално изражение има спад на БВП. Това е най-видимо във Видин (-9%), Ловеч (-8%) и Силистра (-5%), а сред областите с по-високо ниво на икономическо развитие спад има и в Русе (-3%) и Бургас (-1%). Тъй като областите с най-значителен реален спад са поначало сред тези с по-ниски равнища на икономическо развитие, разнопосочната динамика създава условия за допълнително разширяване на регионалните диспропорции.
• Нарастването на БВП в номинално изражение е най-значимо в столицата ( увеличение с 9,5 млрд. лв.), както и Стара Загора (4,6 млрд. лв.) и Пловдив (3,3 млрд. лв.). На този фон ръстът във Видин е с едва 61 млн. лв., в Силистра – със 107 млн. лв.
• БВП на човек от населението в столицата за първи път надхвърля 50 хил. лв., а вече няма нито една област, в която той да е под 10 хил. лв. На второ място вече е Стара Загора (с 37 хил. лв./човек), следвана от София – област (с 25 хил. лв./човек), а с над 20 хил. лв./човек са и Варна, Враца, Пловдив и Габрово.

Тенденциите през 2022 г. водят до ново пренареждане в дъното на класацията, като с най-нисък БВП на човек от населението вече е Силистра, следвана от Сливен и Хасково. Доколкото 15-те области в дъното по икономическо развитие се разполагат в рамките на диапазон от едва 4 хил. лв./човек, неравномерният ръст и през следващите години ще носи нови размествания.

Източник: Институтът за пазарна икономика