Ердоган допусна пробив, но е рано да го отписваме

Безспорно изборите за местна власт в Турция бяха динамични и тежки, с национални послания. А нещото, което наблюдаваме и в България, и Европа – националните послания диктуват дневния ред и изместват фокуса на конкретния вид избори. Нашата държава също беше замесена чрез едно непремерено изказване на турския външен министър за намеса в Закона за вероизповеданията, но институциите реагираха адекватно.

Новината не е, че управляващите в Турция печелят на местните избори и това е поредната победа на Ердоган. Това беше очаквано. Ердоган сякаш не загуби толкова, колкото опозицията си представяше, че тя самата ще спечели. Измир, Текирдаг и други бастиони на опозицията очаквано не дадоха подкрепа за управляващата партия. Истанбул и Анкара са истинският пробив и реалната загуба за Ердоган.

Управляващите обаче запазват Бурса и разширяват влияние в Източна и Югоизточна Турция, където по информация на местните агенции взимат някои от градовете на прокюрдската партия.

Въпреки победата на Ердоган ясно се вижда, че в Турция има и други партии, които имат роля в парламента, имат представителство и в местната власт. Формира се един опозиционен съюз, който се възприе като алтернатива, въпреки че партиите в него са твърде различни една от друга. Може да се каже, че в Турция има хора, които мислят и избират различно, протестно.

Ердоган не бе надвит от някакви нови политици и послания, а по-скоро от проблемите в Турция – рецесия, обезценена лира и т.н. Икономически активните хора дадоха протестен вот в големите мегаполиси, в икономическите центрове и морските курорти. Инфраструктурата, болниците, летищата и социалната система се оказват достатъчни за хората с ниски доходи, но средната класа и индустриалците с вота си показват, че искат още, интересуват се от друго.

Прокарва се друга разделителна линия, която според мен е неточна – че светското е победило религията. Най-малкото защото в опозиционната коалиция има партия, която е крайно дясна, ислямистка формация и темата за религията не ѝ е чужда. Ердоган отдавна не разчита само на религията, но турското общество е разделено.

Там, където Ердоган губи, губи с малко, с няколко хиляди гласа от милиони избиратели и това означава едно – силите са изравнени (В Истанбул за двамата кандидати са гласували по над 4 млн. избиратели, разликата е около 30 хил. гласа). Дори в големите градове, където животът поскъпна значително, тези които одобряват Ердоган в Истанбул и Анкара не са малко, но не са малко и привържениците на другите партии, почти изравнени са. Може би тук посланията трябваше да са свързани с икономиката, а не просто със сигурността и външния враг, защото тези мегаполиси формират голяма част от брутния вътрешен продукт (БВП) на Турция, тук е средната класа и индустриалците – те понасят загуби от кризата и искат други решения.

В Турция в близките 4 години няма да има други избори, така че Ердоган има време да обмисли и да реагира. Правят се анализи в посока, че това е началото на края на Ердоган. Тази ситуация наблюдаваме за пореден път, преди избори започва да се говори, че в Турция има едноличен режим, няма опозиция, всички различни гласове са заглушени, няма демокрация, а след избори – винаги се чертае края на Ердоган, защото има пробив на други партии. За да направя паралел – у нас БСП вечно обвинява ГЕРБ, че манипулира изборите, по Изборен кодекс на Мая Манолова, но отбягва да го прави на тема Румен Радев. Ердоган е човек, той е в политиката от 1994 г., управлява Турция от 2002 г. И в икономиката, и в политиката има цикъл на възход и на падение. Хората, които го наблюдават и анализират, виждат, че Ердоган се променя през тези години. Той се променя пред всяка аудитория, във всяка ситуация. Анализира резултатите и актуализира поведението си, а публиката дава своята оценка – положителна или отрицателна.