Еволюцията на регистрационните табели

Днес регистрационната табела е съществена част от автомобила. Шофирането без нея е забранено във всички страни по света и водачите, хванати в такова нарушение, плащат солени глоби. Тя представлява метална/пластмасова табела или дори екран, монтирана отпред и отзад на автомобила (в някои страни може да бъде поставена само отзад, както и в някои американски щати) и служи като средство за идентификация както на колата, така и на нейния собственик. Кой обаче стои зад нейното създаване?

Европа

Родината на автомобила е Европа и заедно с неговото създаване получихме всевъзможни свързани иновации, които оформят света, в който караме днес. Всеки знае, че изобретателят на автомобила е германец, но Франция е инициатор на това всички моторни превозни средства трябва да бъдат номерирани по един или друг начин.

В края на 90-те години на ХІХ век броят на автомобилите по пътищата значително се увеличава и обществото се изправя срещу трудности, за които дотогава няма никаква представа. Служителите на реда имат нужда от начин да проследяват автомобилите в случай на произшествия или нанасяне щети на частна собственост. Местните власти също така търсят способи да вземат пари от шофьорите, за да възстановят бързо влошаващата се инфраструктура. А самите собственици на автомобили се нуждаят от начин да се самоутвърдят.

Така Франция се активизира и с постановлението на парижката полиция от 1893 г. регистрационната табела отбелязва своя дебют. За първи път тя е въведена в департамента Сена, а до 1901 г. се разпространява в цялата страна. Тогава тя представлява идентификационна табела, направена от самия собственик на колата, монтирана на автомобила и видима по всяко време. Три години по-късно Германия последва примера на Франция и приема подобни правила. Първата нация, която фиксира на автомобилните номера националната им принадлежност, става Холандия - през 1898 г. В България регистрационните табели са въведени през 20-те години на миналия век.

САЩ

Американците изостават малко - едва през 1901 г. Именно тогава губернаторът на Ню Йорк Бенджамин Одел-младши подписа законопроект, според който инициалите на собственика трябва да бъдат видими на задната чат на колата, а самият автомобил да бъде регистриран в щата. Две години по-късно норма стават черните числа, написани на бял фон.

Тъй или иначе обаче, на жителите на Ню Йорк официално не се издават регистрационни табели чак до 1909 г. Първият щат, който прави това, е Масачузетс през 1903 г. С течение на времето все повече щати започват да се присъединяват към него, а някои дори проявяват креативност.

Който и регион да вземем обаче, регистрационните табели се развиват там поне пет десетилетия. Първоначално те се правят от собственици на самите автомобили от импровизирани материали - дърво, метал, както и от картон, кожа и дори мед и пресована соя.

Три стандарта

Както всеки човешки проект, регистрационните табели също имат нужда от стандартизация. Опитите за налагане на единен стандарт продължават и до днес, тъй като автомобилните номера са много различни един от друг в глобален мащаб и често дори в рамките на една и съща държава.

От 50-те години на миналия век съществуват три основни стандарта (поне по отношение на размерите): в Европа - 520x110 мм или 520x120 мм, в Америка - 305x152 мм или 305x160 мм, а в повечето страни от Азия и Австралия - 372x135 мм.

Цифрови табели

Миналата година в няколко страни бяха въведени виртуални регистрационни табели, което е напълно логично в ерата на цифровите технологии. Първо това стана в американските щати Калифорния и Аризона. Номерът може да бъде включен към интернет c помощта на специален браузър и c негова помощ на eĸpaнa се извежда и друга полезна информация, включително колко време остава до края на заплатения период за паркиране. По-късно същото направиха и властите в Дубай, като там върху цифровата регистрационна табела също се извежда всякакъв вид полезна за шофьорите информация, като места, където има задръствания, катастрофи, както и надпис "открадната", ако колата е станал жертва на автокрадци.