Европа се изправя срещу себе си: Стартъпите и илюзията за свободния избор

Европа е на прага на т.н. четвърта иновационна вълна – тази на високите технологии (deeptech). Тя се надига на фона на редица и то тежки кризи – здравна, икономическа, геополитическа, екологична – и тъкмо затова времето преди пълното ѝ разгръщане е още по-ценно. Въпреки видимото раздвижване напоследък и отчетения бум при стартъпите миналата година, предизвикателствата пред Стария континент са огромни.

Едно от тях е драстичната фрагментация между държавите членки, техните политики и условия за развитие на стартиращите компании с фокус върху технологиите и иновациите. Ярка илюстрация е липсата на опция за издаване на единен патент, който да важи в целия Блок (б.р. – какъвто все пак се очаква през втората половина на годината).

А тази специфична индустрия на новото време е шансът на Европа, в частност и на България, да изведе икономиката си на по-високо ниво чрез развиването на продукти и услуги, базирани на R&D, които да добавят повече стойност към БВП. Именно в този ред на мисли бе решено да се обособи и Министерството на иновациите и растежа у нас.

Иновациите и технологиите в ЕС имат потенциала да увеличат производителността на европейската икономика с близо 20% и да добавят около 3 трлн. евро до 2030 г. в нашата икономика“, отбеляза Цветелина Пенкова, евродепутат от Групата на социалистите и демократите. 

Бидейки част от ЕС, младите хора, чиито ентусиазъм и енергия са двигателят на тези бизнеси, на теория имат възможността да избират къде да живеят и реализират проектите си. Поне доколкото съюзът е така замислен – да гарантира свободното движение на хора, стоки и капитали.

„Но дали този избор наистина е свободен?“

Този въпрос зададе Цветелина Пенкова по време на организираната от нея конференция „Иновации чрез политика“, на която Economic.bg е медиен партньор.

Ако различните държави членки предлагат различни политики в сферата на иновациите и технологиите, предлагат различни политики по отношение на развитието на стартъпите – какъв е изборът на младите всъщност?“, пита реторично тя.

Че фрагментацията на пазара е основно предизвикателство пред ЕС изтъкна и министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. „Докато той продължава да е френски, германски, испански, румънски, български, докато ревностно си пазим локалните регистри, телекоми и банки, нашите пазари ще са малки“, коментира той.

Председателят на Българската стартъп асоциация (BESCO) Нед Дервенков даде конкретен пример, показващ разминаванията в политиките на отделните държави спрямо сектора. В трудовото законодателство на Гърция вече има вкарано специално по вид „стратъп“ дружество. Разработена идея за такова имат отдавна и в представляваната от Дервенков организация.

BESCO предлага нов вид правен статут, смесица от дружество с ограничена отговорност и конвенционално акционерно дружество. Съществуването му ще улесни значително този тип фирми, като им даде правна гъвкавост да създават, развиват и управляват високотехнологичния си бизнес не другаде, а в България. Законопроектът е готов и чака да бъде придвижен и приет.

Ако преди пет години в държавата е имало пълно неразбиране що е то стартъп и неща като коуъркинг пространства, където тези компании често работят, то днес тя пита как да помогне.

Големият въпрос е кога“, изтъкна Дервенков, допълвайки, че „все нещо става и реформите не се случват, а докато ние се чудим, съседните държави ги правят“. Друг пример са сините карти и дигиталните визи, които улесняват навлизането на пазара на труда на кадри от чужбина.

Именно лесният достъп до капитал, таланти и идеи и наличието на дерегулации са компонентите, които биха могли да приближат България до другите в Европа, така че да стане и тя по-привлекателно място за бизнеса и той да избере да прави високотехнологичните си продукти у нас. Но не само.

Въпросът за имиджа…

… остава на дневен ред. България продължава да се асоциира с корупция и несигурност. Поредната политическа криза само налива масло в огъня. Тя стана повод и за това основателят на първия български еднорог – Payhawk – Христо Борисов да обясни накратко трудностите, през които е минала компанията, бидейки българска. Днес тя се оценява на над 1 млрд. долара, но връщайки лентата назад допреди само четири години – прохождащият тогава стартъп чака месеци, „за да има Търговски регистър и да получим първата инвестиция“ (б.р. – през август 2018 г. един от най-важните регистри в страната се срина и остана блокиран около половин месец, създавайки безпрецедентен хаос).

Над 60 инвеститора отказваха да инвестират в стартираща компания от България, защото не вярваха, че сме способни да направим успешна компания на пазарен принцип“, изтъкна още Борисов в профила си във Facebook.

Публикацията му бе задочен отговор на депутатa от ГЕРБ Радомир Чолаков, който от трибуната в парламента се похвали, че по време на тяхното управление е можело се да родят и реализират компании, които днес вече са еднорози.

Христо Борисов говори още за изискването на чуждестранни инвеститори компанията да се пререгистрира в Лондон, за да ѝ предоставят финансиране. Payhawk е само един от много такива примери и днес редица родни стартиращи и развиващи се фирми предпочитат да си осигурят по-добри възможности, прехвърляйки стобствеността си в страна от Западна Европа.

Европа vs. САЩ и азиатския блок

В по-широк план, самата Европа също има огромен проблем. Тя не просто има традиции, но и продължава да е лидер в областта на науката. Не и в комерсиализацията на достиженията си обаче. Към днешна дата САЩ и страните от азиатския блок са безспорни лидери в областта на високите технологии и иновациите. А показател за това е например броят на еднорозите, които на Стария континент все още са малко. Въпреки някои проблясъци, към днешна дата все още се търси „следващият Skype“.

Според еврокомисаря по иновациите Мария Габриел едно от големите предизвикателства пред Европа е да

помогне на стартиращите компании да преминат долината на смъртта“.

Тя цитира данните за 2021 г., когато инвестициите в стартъпи се утроиха и за първи път достигнаха 100 млрд. евро. Освен това броят на еднорозите от 44 се удвои до 89, а инвестициите от първи рунд на финансирането (до 5 млн. евро) са на същото ниво като в САЩ.

Имаме толкова стартъпи, колкото САЩ, но когато дойде моментът да растат, Европа сякаш изчезва“, каза еврокомисарят.

Тя съобщи, че идната седмица Еврокомисията ще представи иновационна програма, която ще замести предходната от далечната 2011 г. В опит да представи нещо съвременно и адекватно на действителността, ЕК е създала няколко работни групи, включително с хора от сферата на рисковия капитал и стартъпите. Заедно, обясни Габриел, те са идентифицирали петте основни области, в които Европа трябва да се фокусира. Формулирали са и извода за необходимостта от експериментални пространства, където да се тестват технологиите, преди да стъпят на пазара.

Иновациите могат да се случват и без политика, но резултатът е – компании, напускащи Европа“, каза Габриел.

В Брюксел очевидно се надяват, че изготвянето на рамка и спускането към държавите членки е разковничето. Васил Велев, председателят на АИКБ, обаче напомни за Лисабонската стратегия от началото на века, която трябваше да изведе ЕС до лидерско място при технологиите и иновациите още през 2010 г. Това очевидно не се случи. Последвалият План „Юнкер“ също не даде нужните резултати. Днес на дневен ред са Зелената сделка и Стратегията за цифровизацията, които също звучат амбициозно и обещават трансформация.

Като представител на тежката индустрия, не е изненада, че Велев изтъкна нейната роля. Той отчете като негатив тенденцията от изминалите десетилетия към реиндустриализация на континента и изтеглянето на производствата в Китай, „фабриката на света“ и лидер заедно със САЩ.

За да пожъне ЕС успех този път

Според Цветелина Пенкова това би било възможно само чрез създаването на благоприятна среда за развитието на стартъпите. 

Необходимо е създаването на ново общоевропейско законодателство, което да уеднакви регулациите в страните членки по отношение на иновациите и технологиите. Да дефинира ясно какво представлява стартъп индустрията и каква е разликата между стартъп и малки и средни предприятия. Да мотивира и стимулира финансирането на тези отрасли, за да сме конкурентни на световния пазар. Да създаде условия за обмен на данни, учени и иновации в рамките на съюза. Само обединени ще успеем да се справим с голямата конкуренция пред нас.“

До няколко месеца Цветелина Пенкова ще внесе в Комисията за промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент предложение за общоевропейски регламент за иновации, технологии и стартъпи. 

Остава въпросът за лошата или дори липсващата комуникация между науката, бизнеса и образованието – особено в България, както напомни председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.