Фед предполага още вдигания на лихвите

Представители на Федералния резерв (Фед) са изразили загриженост на последната си среща за темпа на инфлацията и са казали, че в бъдеще може да са необходими повече повишения на лихвите, освен ако условията не се променят. Това става ясно от публикувания в сряда протокол от двудневната среща на Федералната комисия на отворените пазари (FOMC) през юли, когато бе решено лихвите да бъдат увеличени с още четвърт процентен пункт.

Въпреки това дискусиите показват, че повечето членове на Комитета се притесняват, че борбата с инфлацията далеч не е приключила и може да изисква допълнителни затягащи действия от Фед.

Тъй като инфлацията все още е доста над дългосрочната цел на Комитета и пазарът на труда остава стегнат, повечето участници продължават да виждат значителни възходящи рискове за инфлацията, което може да изисква допълнително затягане на паричната политика“, се посочва в резюмето от срещата.

Последното увеличение изпрати лихвения процент по федералните фондове до целеви диапазон между 5.25 – 5%, най-високото ниво от повече от 22 години.

Докато някои членове казаха след срещата, че по-нататъшните увеличения на лихвите може да са ненужни, протоколът предполага предпазливост. Длъжностни лица отбелязаха натиска от редица променливи и подчертаха, че бъдещите решения ще се основават на входящите икономически данни.

„При обсъждането на политическите перспективи участниците продължиха да поддържат тезата, че е от ключово значение паричната политика да бъде достатъчно рестриктивна, за да върне инфлацията към целта на Комитета от 2 процента с течение на времето“, се казва в документа.

Много несигурност

Наистина, протоколът предполага значителни опасения относно бъдещата посока на политиката.

Въпреки че имаше съгласие, че инфлацията е „неприемливо висока“, имаше също индикации, „че има редица предварителни признаци, че инфлационният натиск може би отслабва“.

Почти всички участници в срещата, включително и членове без право на глас, бяха за увеличението на ставката през юли. Тези, които се противопоставиха, казаха, че смятат, че Комитетът може да пропусне увеличението и да наблюдава как предишните увеличения влияят върху икономическите условия.

Участниците като цяло отбелязаха високата степен на несигурност по отношение на кумулативните ефекти върху икономиката от миналото затягане на паричната политика“, се казва в протокола.

В протокола се отбелязва още, че се очаква икономиката да се забави и безработицата вероятно ще се повиши донякъде. Икономисти обаче оттеглиха по-ранната си прогноза, че проблемите в банковата индустрия могат да доведат до лека рецесия тази година.

Загриженост за недвижимите имоти

Но има и загриженост относно проблемите с търговските имоти.

По-конкретно, длъжностните лица цитираха „рискове, свързани с потенциален рязък спад в оценките на кредитния риск (CRE), който може да засегне неблагоприятно някои банки и други финансови институции, като например застрахователни компании, които са силно изложени на този риск. Няколко участници отбелязаха податливостта на небанкови финансови институции, като фондовете на паричния пазар и други подобни.

За бъдещето на политиката членовете подчертават двустранните рискове от твърде бързото разхлабване на политиката и риска от по-високата инфлация срещу прекалено затягане и изпращане на икономиката в рецесия.

Последните данни показват, че макар инфлацията да е все още доста далеч от целта на централната банка от 2%, тя отбеляза значителен напредък, след като достигна връх над 9% през юни 2022 г.

Например, индексът на потребителските цени, масово следена мярка за разходите за стоки и услуги, е 3.2% за 12-те месеца до юли. Любимата мярка на Фед, индексът на цените на личните потребителски разходи без храна и енергия, възлиза на 4.1% през юни.

Политиците обаче се притесняват, че обявяването на победа твърде рано може да повтори критичните грешки от миналото. През 70-те години на миналия век централните банкери повишиха лихвите, за да се борят с двуцифрената инфлация, но бързо след това започнаха да ги намаляват, когато цените показаха колебливи признаци на отстъпление.

Въпреки свойството на увеличенията да забавят икономиката, изглежда досега имат малък ефект върху общия растеж.

Ръстът на БВП е над 2% през първата половина на 2023 г., като икономиката е напът да нарасне с още 5.8% през третото тримесечие, според актуализирани прогнози на Федералния резерв на Атланта.

В същото време растежът на заетостта се забави до известна степен, но все още остава стабилен. Коефициентът на безработица е 3.5% през юли, като се движи около най-ниското си ниво от края на 60-те години на миналия век. Откритите работни места нараснаха до рекордни нива, но все още далеч надхвърлят наличните работници.

Някои представители на Федералния резерв напоследък посочиха, че намаляването на лихвените проценти е малко вероятно тази година, но увеличенията може да са приключили. Регионалните президенти Джон Уилямс от Ню Йорк и Патрик Харкър от Филаделфия, например, казаха миналата седмица, че очакват да видят задържане на нивата, където са сега. Пазарното ценообразуване категорично сочи липса на допълнителни увеличения, с по-малко от 40% шанс за ново увеличение на лихвите преди края на годината, според данни на CME Group.