Фискалният съвет остро разкритикува бюджета на Асен Василев

Липса на реформи и надценени очаквания се забелязват в трите бюджетни проекта, които бяха изготвени от финансовия министър Асен Василев. Това посочва Фискалният съвет към парламента в отделни позиции по всеки от тях. Според институцията увеличението на пенсиите е несправедливо и е нужна цялостна промяна на пенсионно-осигурителния модел, тъй като в момента е налице демотивация сред хората да се осигуряват на високи доходи.

Несправедливо разпределени разходи за пенсии

При очаквана инфлация от правителството от 5.6% реалното увеличение на доходите ще възлезе на 7.3%. Повишаването на средния размер на пенсията е в резултат на политиката за ръст на минималния ѝ размер с 23% и на максималния ѝ размер с 4% от началото на януари, както и на индексирането на пенсиите с 6.1 % от средата на годината.

Фискалният съвет обръща специално внимание на факта, че по-големите разходи за пенсии са неравномерно разпределени и нарушават доверието в пенсионно-осигурителната система, като най-облагодетелствани са тези с най-ниски пенсии.

Институцията коментира и факта, че дефицитът по Фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване“ се задълбочава. С бюджета за 2022 г. разликата между разходите и приходите по този фонд възлиза вече на 6.2 млрд. лв., което показва, че 48% от разходите за пенсии не са покрити с осигурителни приходи.

В дългосрочен план това представлява сериозно предизвикателство за финансовата устойчивост на социално-осигурителната система“, се посочва в позицията на Фискалния съвет.

Реформиране на здравната система липсва

Относно проекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса Фискалният съвет посочва, че планираното увеличение в размера на приходите от здравни вноски е „оптимистично и вероятно надценено“. Причината според тях е, че липсват предложения за въвеждане на мерки, с които да се промени подходът към лицата, които не се осигуряват здравно. Според законопроекта планираното нарастване на размера на постъпленията от здравни вноски ще дойде от повишаването на минималния и максималния осигурителни прагове.

Като недостатък Фискалният съвет отчита „все по-разширяващият се кръг от лица“, за които се предвижда допълнително възнаграждение заради работа „на първа линия“. Освен лекарите, тук вече са включени магистър-фармацевтите и помощник фармацевтите, като допълнителното възнаграждение на лекарите е изравнено с това на магистър-фармацевтите – 600 лв.

„Фискалният съвет намира за по-сериозно аргументирани предложенията на НЗОК по отношение на лекарите, тъй като при изпълнението на техните задължения по дейности, свързани с диагностика и наблюдение на пациенти с COVID-19, те са изложени на значително по-висок риск, отколкото магистър-фармацевтите и помощник фармацевтите в аптеките“, посочва Съветът.

В позицията си той допълва, че предложеният праг за въпросните бонуси от 5000 лв. е твърде висок и поставя под въпрос замисъла за парично стимулиране на тези лекари и магистър-фармацевти.

След като през 2021 г. за първи път беше премината безпрецедентната граница от 5 млрд. лв. по линия на разходите, за 2022 г. планираните разчети вече надхвърлят 6 млрд. лв. Реформиране на здравната система обаче няма“, обобщава Фискалният съвет.

Актуализацията ограничава „живота“ на проекта

Планираната актуализация на Закона за бюджета през лятото според Фискалния съвет ограничава „живота“ на настоящия проект и противоречи на основни принципи при управлението на публичните финанси. Институцията допълва, че очакванията за икономически растеж са твърде оптимистични, а неточното прогнозиране на брутния вътрешен продукт компрометира и други оценки, които се базират на него. Примери за това са държавните разходи, които не трябва да надвишават 40% от БВП и нивото на държавния дълг, което се измерва като процент от размера на икономиката.

В проекта държавните разходи са точно 40% (като се изключат COVID мерките) – или „на ръба на фискалното правило“. Според анализаторите това крие сериозен риск за неговото спазване.

Не е ясно защо очакванията на Европейската комисия и на Министерството на финансите за реалния растеж са оценени от последното като „сходни" предвид отклонението от 17% между тях (0.7 пр. п. при база от 4.1%)“, посочва Фискалният съвет.

В позицията си за проекта за държавния бюджет за 2022 г. финансистите посочват, че пред амбициозния план за инвестиции в инфраструктура има два основни риска за реализация – забавяне на одобрението на Плана за възстановяване и готовността за стартирането на проекти.

„Ако все пак планираните инвестиции бъдат реализирани, те ще доведат до допълнително повишаване на възнагражденията на наетите, а съответно – и на инфлацията“, коментират финансистите и обръщат внимание, че „агресивната политика за повишаване на доходите“ предпоставят изключително сериозен риск от още по-силно ускоряване на инфлацията.

Значителното номинално нарастване на дълга води и до повишаване на разходите за лихви – над 1 млрд. лв. през 2024 г., според разчетите на Василев. Фискалният съвет обаче смята, че предвид очакваното нарастване на лихвите в близкото бъдеще това ниво е подценено.

Фискалният съвет подчертава, че темповете на нарастването на държавния дълг „се ускоряват изключително бързо“.