Французин, холандец и колумбиец си поделиха Нобела за химия
Откритието най-вероятно ще бъде използвано в разработването на нови материали за съхранение на енергия
Нобеловата награда за химия тази година се присъжда на трима учени от различни държави, изобретили „молекулярни машини“, известни като най-малките машини в света.
Французинът Жан-Пиер Соваж, колумбиецът Фрейзър Стодарт и холандецът Бернард Феринга са отличени от журито заради откриването на начин за контрол върху молекулярните системи.
„Те създадоха молекули с контролирано движение, които могат да извършват задачи, когато към тях се добави енергия... Молекулярните машини най-вероятно ще бъдат използвани в разработването на неща като нови материали, сензори и системи за съхранение на енергия“, заявиха от журито на наградитe.
„Днес молекулярният мотор се намира на същото ниво, в което се е намирал електрическия мотор през 1830 г., когато учените са открили коляновия вал, без да знаят, че това ще доведе до изобретяването на различни машини като електрически влакове, перални машини, вентилатори и др.“, коментираха от комисията.
Соваж, Стодарт и Феринга създават инструментариум от химични структури, които се използват от изследователи по света за създаването на различни напреднали технологични устройства. Пример за употребата на тези молекулярни машини е построеният през 2013 г. молекулярен робот, който може да взима и свърза аминокиселини.
Първите стъпки към създаването на молекулярни машини предприема Жан-Пиер Соваж през 1983 г., когато успешно свързва заедно във верига две молекули с кръгла форма. И ако обичайно молекулите в естествено състояние се свързват помежду си от силни ковалентни връзки, то веригата на Соваж е обединена от механична връзка.
Молекулярните машини се доразвиват от Фрейзър Стодарт през 1991 г., който успява да накара молекулярен пръстен да се движи по ос. На базата на това той създава и молекулярните мускули, молекулярен лифт и компютърен чип, базиран на молекули.
През 1999 г. Бернард Феринга става първият човек, създал молекулярен мотор. Той представлява молекулярно роторно острие, което се върти постоянно в една и съща посока. Използвайки този мотор Феринга успява да завърти стъклен цилиндър, близо 10 хил. пъти по-голям от мотора. Той също така проектира и т. нар. наноколи.
Наградата е придружена от премия в размер на 8 млн. норвежки крони (888 хил. евро). През миналата година тя бе присъдена на триото Азис Санкар, Пол Модрич и Томас Линдал за техния труд по възстановяването на ДНК.
Нобеловата награда за химия е последната в областта на природните науки. През следващите няколко дни ще бъдат връчени отличията за мир, икономика и литература.