Галий и германий: Какво означава новият ход на Китай във войната с микрочипове
Китай ще започне да ограничава износа на двата ключови за полупроводниковата индустрия материала
Китай трябва да започне да ограничава износа на два ключови за полупроводниковата индустрия материала, докато войната за чипове със САЩ се разгаря. Съгласно новите мерки за контрол ще са необходими специални лицензи за износ на галий и германий от втората по големина икономика в света, пише BBC.
Материалите се използват за производство на чипове и имат военни приложения. Ограниченията идват, след като Вашингтон положи усилия да ограничи достъпа на Пекин до модерна микропроцесорна технология.
Китай е най-големият играч в световната верига за доставки на галий и германий. Той произвежда 80% от световния галий и 60% от германий, според индустриалния орган на Алианса за критични суровини (CRMA).
Материалите са „второстепенни метали“, което означава, че обикновено не се срещат сами в природата и често са страничен продукт от други процеси. Освен САЩ, както Япония, така и Холандия - която е дом на ключовия производител на оборудване за чипове ASML - наложиха ограничения върху износа на технологии за чипове на Китай.
„Моментът на това съобщение от Китай не е случаен, като се имат предвид ограниченията за износ на чипове, обявени от Холандия наред с други“, каза Колин Хамилтън от инвестиционната компания BMO Capital Markets пред BBC.
Честно казано, ако вие не ни дадете чипове, ние няма да ви дадем материалите за направата на тези чипове“, добави той.
Постоянната битка между двете най-големи икономики в света породи опасения относно възхода на така наречения „ресурсен национализъм“ – когато правителствата трупат критични материали, за да упражняват влияние върху други страни.
„Виждаме, че правителствата все повече се отдалечават от разказа за глобализацията“, казва д-р Гавин Харпър, сътрудник по изследване на критични материали в университета в Бирмингам.
Идеята, че международните пазари просто ще доставят материали, е изчезнала и, ако погледнете картината по-широко, западната индустрия може да е изправена пред екзистенциална заплаха.“
Галиевият арсенид - съединение на галий и арсен - се използва във високочестотни компютърни чипове, както и в производството на светодиоди (LED) и слънчеви панели. Ограничен брой компании по света произвеждат галиев арсенид с чистотата, необходима за употреба в електрониката, според CRMA. Германият се използва и за производството на микропроцесори и слънчеви клетки. Използва се и в очила за зрение, които са „ключови за армията“, каза Хамилтън.
Той обаче добави: „Трябва да има достатъчно регионални доставки от топилни предприятия за неблагородни метали, за да се осигурят алтернативи. Значението на висококачествените полупроводници е по-трудно за решаване, тъй като Китай наистина е доминиращ. Вероятно ще има известен тласък за рециклиране."
Миналия месец говорител на Пентагона каза, че САЩ имат запаси от германий, но нямат запаси от галий. Говорителят добави, че „Министерството на отбраната предприема проактивни стъпки... за увеличаване на вътрешния добив и обработка на критични материали за микроелектрониката и веригата за доставка, включително галий и германий“. Въпреки това се очаква китайските експортни ограничения да имат ограничено въздействие в дългосрочен план.
Въпреки че Китай е водещият износител на галий и германий, има заместители на материалите в производството на компоненти като компютърни чипове, каза консултантската компания за политически рискове Eurasia Group. Освен това има активни минни и преработвателни съоръжения, разположени извън Китай.
Консултантската компания подчерта приликите с времето, когато Китай ограничи износа на редкоземни минерали преди повече от десетилетие. Появиха се повече износители и за по-малко от десетилетие доминирането на Китай във веригата за доставки на редкоземни метали спадна от 98% на 63%, според оценките на Eurasia.
Можем да очакваме да видим развитието и експлоатацията на алтернативни източници на галий и германий, както и засилени усилия за рециклиране на тези стоки и идентифициране на по-лесно достъпни алтернативи“, каза Ана Аштън, директор на Евразия за корпоративните въпроси на Китай и САЩ.
„Това няма да е просто резултат от наскоро обявените експортни ограничения от Китай“, добави тя.
„Това е резултат от очакванията за нарастващо търсене, засилваща се геостратегическа конкуренция и недоверие, както и документираната готовност на Китай да ограничи вноса и износа в услуга на политически и стратегически цели.“
През октомври Вашингтон обяви, че ще изисква лицензи за компании, които изнасят чипове за Китай, използвайки американски инструменти или софтуер, независимо къде по света са произведени. Китай често е обвинявал САЩ в „технологична хегемония“ в отговор на контрола върху износа, наложен от Вашингтон.
През последните месеци Пекин също така наложи ограничения на американски фирми, свързани с американската армия, като аерокосмическата компания Lockheed Martin.
Междувременно западните правителства говориха за необходимостта от „намаляване на риска“ от Китай, което означава да бъдем по-малко зависими от него както за суровини, така и за готови продукти. Въпреки това, диверсификация на веригите за доставки и изграждане на капацитет за добив и след това, което е изключително важно, за обработка на метали като галий и германий ще отнеме години.
В дългосрочен план богатите на минерали страни, като Австралия и Канада, виждат материалната криза като възможност. Експертите предупреждават, че въоръжаването на ресурси и технологични способности - както направиха САЩ и Китай - също ще има глобални последици, когато става въпрос за околната среда. Това е така, защото важни нови зелени технологии разчитат на тези видове материали.
Това не е национален проблем. Това е проблем, с който се сблъскваме като човешка раса. Да се надяваме, че политиците могат да дадат най-доброто от себе си на масата, да си осигурят достъп до тези критични материали, които са наистина от съществено значение за енергийния преход и ние можем да започнем да се справяме с някои от предизвикателствата около декарбонизацията“, каза д-р Харпър.
Въпреки че въздействието на последните мерки за контрол на износа няма да бъде катастрофално за индустрията или потребителите, експертите предупреждават, че е важно да се обърне внимание накъде се насочва тенденцията.
„Мъжът и жената на улицата не се интересуват от галий и германий“, казва д-р Харпър. „Но в еднаква степен те се интересуват колко струва колата им или колко скъпо ще бъде преминаването към екологична технология.“
Понякога много абстрактни политики, случващи се в далечни земи, всъщност се превръщат в нещо, което оказва голямо влияние върху живота им.“