Газовата криза превърна стъкларската фабрика в Белослав в „зелена“

Едни от най-силно зависимите от газ предприятия в България са стъкларските. След като Русия спря подаването на синьо гориво към страната ни, въпросът с бъдещето на тази промишленост стана особено актуален. Белославският завод „Инхом“ вече намали производството си, спирайки почти 100% от газовите си пещи. 

Още от 1951 г. стъкларската фабрика в Белослав използва природен газ в производството си. Този вид гориво е най-калорично за топене на стъкло при температура около 1400-1500 градуса. Проблемът със спирането обаче е огромен, защото само нагряването на пещта може да отнеме около две седмици. Ако няма алтернативни източници, като ток, това би означавало прекратяване на цялото производство. 

„Всяка газова пещ има живот около 10 години. Прекъсването на технологичния процес не е невъзможно, но с тази пещ се поддържа високото качество на изделията. Инвестицията в една стъкларска пещ е огромна – някои пещи достигат до 100 – 150 млн. евро. Ако трябва една такава пещ предсрочно да бъде съборена, това означава, че тя вече няма как да бъде рентабилна“, обясни пред Economic.bg Данко Калчев, собственик на белославския завод „Инхом“, наследник на първата стъкларска фабрика в България.

Когато през 2009 г. Русия спира газа през Украйна, белославският завод за пръв път попада в подобна ситуация. Тогава се налага фабриката да спре газова пещ, която е имала още 4 години живот. След това тя е била запазена и съхранена като музейно наследство.

В момента работим с една много малка газова пещ, дотолкова доколкото ако спре подаването на газ, да можем да реагираме веднага“, каза още Калчев.

По думите му големите стъкларски пещи нямат алтернативи. Опитът от 2009 г. е тласнал малкия стъкларски завод да преустрои производството си от масово към такова, което залага на иновативни продукти, които са дребносерийни и са с по-малко енергия на газ. Затова започнал и плавният преход към електрическа енергия.

2009 година се оказва катарзисна за предприятието. Именно тогава се заражда идеята за поставянето на соларни панели на покрива на фабриката.

„Тогава загубите ни бяха огромни, а ние, като семейна фирма, не можем да издържим на такива сътресения, тъй като нямаме голямо банково кредитиране, което имат международните компании, които са начело в стъкларската индустрия в България“, обясни Данко Калчев.

На покрива на нашата фабрика имаме и фотоволтаици, и акумулатори. И по този начин от тази седмица започваме да работим единствено чрез енергоуслуги и ще използваме слънчевата енергия. Големите фабрики обаче не могат да си позволят това“, изтъкна още той.

Последиците от газовата криза

Въпреки сътресенията в белославската фабрика, Данко Калчев все пак е успял да намери решение, с което да не се стигне до редуциране на кадрите в завода.

За момента не сме съкратили персонал, намираме на хората други дейности, с които да се занимават, защото след това би ни било изключително трудно да намерим такива кадри, които да работят в такъв тип производство. Така беше през 2009 г., затова сега персоналът е преструктуриран и ще работи с електрическите пещи.“

Усилията на държавата

Данко Калчев определя действията на правителството по отношение на газовите доставки като неправилни. Според него от 24 февруари (б.р. - датата на руската инвазия в Украйна) е трябвало да се купува отвсякъде газ за запълване на хранилището в Чирен с точна калоричност на закупувания газ и съответстваща на нея цена.

„Чирен е единствената газова „батерия“ на България. Местният добив от плевенското находище трябваше да се насочи само към Чирен“, коментира той.

Според собственика на белославската фабрика на първо място усилията на държавата трябва да бъдат насочени към незабавното отпадане на мораториума за добив на газ от морски газови хидрати в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Някои газови компании, съвместно с БАН, са изготвили доклади по темата.

При нас, стъкларите, това нещо се вижда, когато се спрат течните агрегати и в част от тръбопроводите останат едни кристали, това са точно тези влажни газови хидрати, които се намират в нашето Черно море“, обясни той.

Още през декември 2021 г. Данко Калчев е изпратил няколко предложения за допълнения към Плана за възстановяване и устойчивост до министъра на финансите Асен Василев и министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова. Там той говори именно за алтернативните газови находища, които лежат на дъното на Черно море в българска акватория.

Докладът за находищата е бил предоставен също на президента Румен Радев и министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер. В документа пише, че на границата с Румъния, в дълбините на Черно море, има огромно находище с оценени запаси от 3.5 трлн. куб. метра метан. Според учения Валентин Георгиев и находищата, за които съобщи Турция през 2021 г., вероятно също са газови хидрати – подобно на лед твърдо вещество, което може да се намери на големи дълбочини в различни водни басейни.

Макар че все още няма разработена технология за добив, редица държави правят опити да оползотворят ресурса, а очакванията са в следващите години да успеят. За много страни това ще означава енергийна независимост.

Трябва да се създаде и публично-частен клъстер, начело с БАН и Висшето военноморско училище, за разработване и патентоване на технология и оборудване за добив на газ от морски газови хидрати“, каза още собственикът на белославската фабрика.

„Това направиха норвежците 60-те и 70-те години, когато откриха своя природен газ в тяхното море. После същото направиха и румънците – те черпят обикновен природен газ от Черно море“, допълни Калчев.

Негативните ефекти

Собствениците в страната вече алармират, че от юли мeceц минaлaтa гoдинa дo днec, цeнaтa нa пpиpoдния гaз се e пoвишилa 5 пъти. В резултат на това пък cтъĸлapcĸитe издeлия са поскъпнали c 30%.

В нашето предприятие сме повишили цените на изделията с 20%“, заяви Калчев.

Той акцентира и върху друг голям проблем, който датира от 1 януари 2019 г., когато е започнало фактурирането на газта не на нормални куб. м., а на mW.

Тогава „Булгаргаз“ и КЕВР си позволиха да изчисляват газта не на 8000 ккал/м3, на колкото е нашият договор до края на 2023 г., а на 9100 ккал/м3. Даже във фактурата е записано „представителна калоричност 10 500“, обясни Данко Калчев.

По думите му само в последните 3 години бизнесът е бил ощетен с 500 млн. лв. Въпреки това стъкларите в България не очакват компенсации от държавата, а адекватно отношение по линия на въпроса с калоричността на газа.

„Ние тепърва ще получаваме азерски газ, американски, кипърски, гръцки, румънски – всеки един от тях е с различна калоричност и с различно съдържание на сяра“, отбеляза Калчев. Според него това е изключително тежко поносимо по отношението на екологията, когато такъв вид газ е изгарян в стъкларските пещи.

„Руският газ е чист, без сяра, а това, което ще получаваме сега, не знаем с какъв сертификат е и с каква калоричност. Затова ние не искаме компенсации, а точно тези неща да бъдат изчистени – да получаваме реален газ с реална калоричност, за който да си плащаме определената борсова цена. Ние искаме определени неща, които ще ни се отнемат – да се смята по това, което реално ни се дава“, категоричен бе той.

Индустрията и амбициите

По думите на Калчев в момента стъкларската индустрия е много добре представена в ЕС, а на територията на България се намират няколко стъкларски завода, които са в първата десетка на Европа. Това са заводите в Търговище, София, Пловдив, Плевен и Нови пазар. На годишна база България произвежда между 600 и 800 млн. лв. стокова стъкларска продукция.

„Тези предприятия са бялата металургия на България, а ние сме най-малката фабрика. Произвеждаме от 1895 г. – най-вече бутилки и буркани, също така право стъкло и автомобилни стъкла“, каза Данко Калчев.

И въпреки всички трудности, газовата криза не отказва Калчев да продължава да търси нови начини, с които да спаси производството си.

Амбициите ни са занапред да правим малки иновативни проекти, съвместно с научни институти – БАН, Бургаския университет и Нов български университет“, каза той.

„Продължаваме да разработваме иновативни продукти на българския пазар, например композитната стъклена арматура, която е заместител на метала. Направихме и производство, съвместно с БАН, на стъклени гранули и стъклени микросфери. Заедно с норвежка фирма произвеждаме и течност, с която обработваме дърво и текстил против горски пожари“, допълни Данко Калчев.

Желанието на Калчев е предприятието му да стане изцяло „зелено“, както и да продължи да разработва индустриалния туризъм в града, където се намира и музейният експонат подводница „Слава“.