Германия е на косъм да бъде детронирана като най-големия производител на ток от въглища в Европа

Турция е напът да изпревари Германия като най-голям производител на електроенергия от въглища в Европа през 2024 г., пише Reuters. Причината е, че високата инфлация кара производителите на електроенергия да намалят покупките на скъп природен газ и да увеличат използването на по-евтини въглища за производство на електроенергия.

Турция е произвела рекордните 117.6 тераватчаса (TWh) електроенергия от въглища, което е довело до рекордните 118 млн. тона въглероден диоксид и свързаните с него газове през 2023 г., сочат данни на екологичния мозъчен тръст Ember.

Този резултат е сравним с 117.9 TWh, произведени от най-големия производител на електроенергия от въглища в Европа – Германия, и значително надвишава 97 TWh, произведени в най-зависимата от въглища енергийна система в Европа – Полша.

Както Германия, така и Полша отбелязаха рязко годишно намаление на производството на електроенергия от въглища през 2023 г. и поеха ангажимент за по-нататъшно намаляване на използването на въглища, както и за бързо увеличаване на използването на възобновяема енергия за производство на електроенергия в бъдеще.

За разлика от това, през 2023 г. Турция отбелязва второ поредно годишно увеличение на производството на електроенергия от въглища и изглежда, че турските производители на електроенергия ще продължат да предпочитат евтините въглища пред други форми на производство на електроенергия, докато страната продължава да се бори с високата инфлация.

Годишният процент на инфлация в Турция през 2023 г. е 64.77%, един от най-високите в света, поради противоречиво ниските лихвени проценти през първата половина на 2023 г., последвани от рязко повишаване на цените в няколко основни сектора на икономиката през втората половина на миналата година.

За да се опита да укроти цените, централната банка на Турция рязко обърна политиката си през юни и започна агресивна кампания за повишаване на лихвените проценти, увеличавайки ги от под 9% до над 42% през втората половина на годината.

Увеличенията на лихвените проценти забавиха темпа на нарастване на цените, но икономистите очакват цикълът на повишаване на лихвите да продължи до средата на 2024 г., преди показателите за инфлацията да станат последователно по-ниски.

Стойността на турската лира на валутните пазари рязко отслабна в резултат на борбата с инфлацията, като от юни насам обменният курс на лирата към щатския долар спадна с около 30%, сочат данни на LSEG.

Болка в енергетиката

За производителите на електроенергия, които са силно зависими от вноса на горива за производство на електроенергия, комбинацията от бързо растящи лихвени проценти и отслабваща валута наложи забавяне на покупките на природен газ, особено на скъп втечнен природен газ (LNG).

Вносът на втечнен природен газ в Турция е намалял с 8.2 % през 2023 г. спрямо нивото от 2022 г. до най-ниската обща стойност от 2019 г. насам, сочат данни за проследяване на кораби от Kpler.

В резултат на намаления внос на газ производителите на електроенергия бяха принудени да намалят производството на електроенергия от газови централи до малко над 66 TWh, най-ниското ниво от 4 години насам.

За да компенсират недостига на газ, енергийните компании са увеличили производството на електроенергия от въглищните централи с 3.5 % на годишна база до нов рекорд, като същевременно са повишили дела на въглищата в националния микс за производство на електроенергия до 37% от 35.4 % през 2022 г., показват данните на Ember.

Общият внос на въглища в Турция остава почти непроменен на годишна база – около 39.3 млн. метрични тона, сочат данните на Kpler.

Но конфигурацията на този внос демонстрира сериозен завой в покупките към Русия, за която е известно, че предлага чувствително намалени цени за износ на енергия, след като през 2022 г. бе санкционирана от държавите членки на ЕС, след като нападна Украйна.

По данни на Kpler общият внос на енергийни въглища от Русия в Турция е скочил до рекордните 22.8 млн. тона през миналата година, което е с 25% повече в сравнение с предходната година.

На Русия се падат и рекордните 58% от износа на въглища от Турция, в сравнение с 46% през 2022 г. и по-малко от 20% през 2018 г.

За да освободи място за повече руски въглища, вносът на Турция от Колумбия, Южна Африка, Австралия и Северна Америка е намалял през миналата година, което вероятно е довело до значителни икономии за вносителите, въпреки че общият обем на вноса на въглища е останал почти непроменен.

Тъй като енергийните компании все още са подложени на натиск от нарастващите разходи, руските въглища е вероятно да останат основен стълб в производството на електроенергия през 2024 г., дори когато доставките от възобновяеми източници като слънцето и вятъра продължават да нарастват.

И ако производството на електроенергия от въглища в Германия остане без промяна, Турция вероятно ще се превърне в най-големия производител на електроенергия от въглища в Европа през тази година – поставяйки нов акцент върху Южна Европа като ключова граница в продължаващите усилия за енергиен преход.