Големите проблеми за въглищните централи в България ще възникнат още 2026 г.

Г-жо Диловска, какво, според Вас, е реалното бъдеще на Енергийния комплекс „Марица изток“? Знаете, че неотдавна енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че БЕХ ще предостави 50 млн. лв. дългосрочен заем на „Мини Марица-изток“ ЕАД, плюс допълнително 5 млн. лв. за увеличение на миньорските заплатите от 1 октомври. Освен това за пореден път правителството ясно декларира „заявката си за развитие на въглищните централи у нас до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., което е залегнало в Интегрирания план „Енергетиката и климат“ и в проекта на Стратегия за енергийно развитие до 2050 г. А нали според решение на Европейската комисия въглищните централи трябва да бъдат затворени до 2030 г.? Каква е истината?

В интервю за читателите на Economic.bg преди време подробно обяснихме що е това „Механизъм за осигуряване на капацитет“ (МОК) и защо е необходимо въвеждането на такива механизми у нас. По принцип, когато се прави предложение за одобряване на МОК, се внасят два документа. Единият е оценка за адекватност, с която трябва да се докаже, че електроенергийната система има нужда от въвеждането на МОК, тъй като в противен случай ще се влоши сигурността на електроснабдяването. Вторият документ е план за изпълнение, който показва промяната на пазара през годините, за които е направена оценката за адекватност.

Целта на този план е да посочи какви са в момента дефектите на пазара, които пречат по пазарен начин да се финансират мощностите, необходими за сигурността на системата, и второ – какви промени ще настъпят, така че в рамките на няколко години мощностите да започнат да се „хранят“ само от пазарните си приходи. В този смисъл, ако бъдат въведени МОК до края на годината и сключени договори с различните въглищни централи, не само с тези в комплекса „Марица изток“, то крайният срок на валидност на тези МОК, според графика на Брюксел, е 1 юли 2025 г.

Добре, защо тогава упорито се говори за работа на термичните централи у нас до 2030 г. и дори за „хоризонт до 2050“?

За съжаление свидетели сме на една непрекъснато разтваряща се пропаст между желанието, визията на политиците и обективната реалност. А, според мен, след като си политик – твоят дълг към хората, които са те избрали да ги управляващ, е да си искрен с тях, да си непрекъснато загрижен за тях. Затова, на първо място, според мен, Министерството на енергетиката в лицето на министъра или нейните заместници е да намери смелост и да обясни на миньорите, че работата на термичните централи и съответно – на мините, които ги осигуряват с въглища, е възможна до този срок. Така че, според мен, големите проблеми за въглищните централи у нас ще възникнат от 2026 г. – проблеми, с които не можем да се справим.

Нали се обсъждат варианти на рекултивираните от мините площи да се изградят соларни или ветрогенераторни паркове, в чието изграждане и поддръжка могат да бъдат ангажирани много енергетици и миньори?

Според мен навярно дори всички енергетици и миньори биха могат да бъдат ангажирани. Да, освен това там може да се направи някаква конверсия – някои от блоковете на термоцентралите да минат на природен газ. Всичко е въпрос на сметка, която обаче трябва да бъде цялостна, за целия регион и за всичко, а не да се правят сметки на парче.

Всичко това обаче е въпрос и на общинска активност. Трябва да се оповести пред местните хора кога точно ще бъдат затворени централите, като това не само трябва да се посочи като дата, а да бъде подкрепено с разработени териториални планове за развитие. В тези планове трябва да са направени точни разчети, от които още отсега за обществото ни да стане ясно колко хора ще останат без работа, за да се знае колко пари ще са необходими за изплащането на обезщетения за безработица, каква заетост ще им се намери, за да се организират, какви видове преквалификации ще трябва да преминат тези хора и пр. И вече на базата на тези териториални планове за развитие, които трябваше да са част от нашия Интегриран национален план „Енергетика и климат“, ще могат да бъдат получени доста средства от Фонда за справедлив преход, за да може да се случи цялата тази икономическа трансформация без големи социални трусове в този голям и важен за страната ни регион.

Вместо това обаче правителството губи ценно време и не взема тези кардинални решения. Защото дори и да допуснем, че термичните централи останат по някаква причина да работят, то високите цени на емисиите след 2026 г. ще ги принудят да затворят. Високите цени на емисиите ще направят тяхната енергия непродаваема и поради това те няма да бъдат включвани в електроенергийната система на страната. Все пак нали не е логично обществото да плаща скъпата им енергия, при положение, че може да бъде задоволявано с по-евтина енергия било от други български мощности, било от внос. Така че в момента наистина губим много ценно време, в което може да се създаде безпрепятствено преминаване на хората в този регион към друг, съвременен, екологично щадящ жизнен етап.