Петкова: Хаотичното вдигане на заплати е причината за хаотичния Бюджет 2025

Има коментари, че Бюджет 2025 е „хаос“ и острите критики са към разходната му част. И на нас увеличението на заплатите не ни харесва, защото отразява приетите хаотични политики и законодателство. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова на брифинг във връзка с държавната план-сметка за догодина.

Увеличението на заплатите в публичния сектор и на нас не ни харесва, защото политиката по доходите е хаос и той е създаден, защото липсва цялостна политика по доходите“, каза Петкова.

За пример тя даде увеличението на заплати през годината, без то да е финансово обезпечено. По думите ѝ автоматичната формула за увеличение на възнагражденията и обвързването им със средната работна заплата са довели до „още по-големи диспропорции и хаос“.

Не бюджетът застрашава финансовата стабилност на страната, а приетите хаотични политики и законодателство, отразени в него“, каза Петкова.

По време на брифинга тя неколкократно наблегна, подобно на премиера Димитър Главчев по-рано днес, че проблемът се крие не толкова в бюджета, а в предишни политики, които той отразява.

Петкова засегна и темата за двете предлагани данъчни амнистии, които икономисти определиха като „твърде оптимистични“.

Страната ни има огромен резерв за събиране на невнесени, но декларирани данъци, и за укрити данъци“, смята ресорният министър.

Тя добави, че всяка година по давност се отписват по 2 млрд. лв. декларирани, но дължими данъци и осигуровки.

Що се отнася до другата амнистия за изцяло укрити налози, Петкова посочи, че според проучване на Европейския парламент, делът на сивата икономика в България е бил 32% през 2022 г., което ни прави лидери в Европейски съюз (ЕС).

При БВП от над 200 млрд. лв., това са 65 – 70 млрд. лв. сива икономика, от които скритите данъци са 25 – 26 млрд. лв. Държавата не трябва ли да си събере дължимите ѝ данъци?“, каза Петкова.

Тя обясни още, че при събирането на дължими вноски традиционните мерки имат своя лимит и че понякога трябва да се прибегне до по-нетрадиционни подходи.

Ние не откриваме топлата вода, тя е открита много преди нас. Между 15 и 20 от най-големите държави в света са прилагали и продължават да прилагат данъчни амнистии“, каза Петкова, като даде за пример Германия, Белгия, Франция, Румъния, Италия, Гърция, САЩ, Канада, Австралия, Русия и други.

„Ефектът от тях е милиарди. Когато се изсветлят доходите, след това те не могат да бъдат укрити“, категорична бе Петкова.

А или Б

По време на брифинга си Петкова изтъкна, че „служебното правителство спазва законите на страната и не може да предложи бюджет, който не съответства на действащото законодателство“. Конкретно тя визира приетите увеличения на заплатите на служителите от публичния сектор.

Бяха изказани много мнения от експерти и финансисти да се съкратят разходите. Кои разходи – за заплати и пенсии или за капиталовата програмата? Едните, които осигуряват социален просперитет, или другите, които осигуряват икономически растеж и развитие?“, запита Петкова.

Тя бе категорична, че няма да бъде „финансовият министър, който да предложи намаляване на доходите и пенсиите на хората“, нито ще възпрепятства изпълнението на национални стратегически проекти и на общини за водоснабдяване, инфраструктура, образование, култура, социални дейности.

Проблемът не е във възнагражденията и пенсиите, а в начина, по който бяха увеличение, без да се основават на здрава икономическа логика“, заяви Петкова.

Тя припомни, че МФ е имало отрицателни становища по всички приети от НС увеличения на заплатите, но те са били „хвърлени в кошчето“, без да се вземат предвид техните аргументи.

Не е коректно да бъде обвинявано МФ и служебното правителство“, каза още финансовият министър.

2024 г. – годината на преструктурираните разходи

Темата за отнетите средства за инвитро процедури също бе засегната.

Петкова обаче призна, че през тази година е имало 3 млрд. лв. несъбрани приходи и 1 млрд. лв. необезпечени разходи. От този милиард, над 660 млн. лв. са били за земеделските производители, предсрочните избори и заплатите за висшето образование също са били финансово необезпечени.

Всичко това наложи през цялата година преструктуриране на разходи – в области, които няма да бъдат усвоени тези средства, да бъдат пренасочени без да се нарушава нормалното функциониране на съответните области или сектори", каза Петкова.

Така например капиталовата програма за 10 млрд. лв. е била обезпечена само с 4 млрд. лв. Ако пък средствата за инвитро бъдат усвоени, ще бъдат предоставени до края на годината, но ако не бъдат изразходвани, то те могат да подобрят дефицита и „важното е какво е заложено в бюджета догодина“.

Средствата за инвитро не са взети, те са временно пренасочени", добави финансист №1.