Хиляди безработни българи може да се върнат от Гърция

"Вече никой не знае колко стотин хиляди са работещите в Гърция българи. Историята на българската миграция в последните 25 години показва, че когато една икономика изпадне в криза, първите работници, на които се показва вратата, са именно чуждестранните. И сега има реален риск десетки хиляди от българите в Гърция да загубят работата си, ако се развият мрачните сценарии за съдбата на гръцката икономика”, заяви пред "24 часа" Иван Нейков, председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика, бивш социален министър.

„Ако са верни разчетите на макроикономистите, че в следващите 6 месеца можем да очакваме 5-7% свиване на гръцката икономика, то ние трябва наесен да сме готови да очакваме много хора, които от Гърция ще се завърнат в България. Връщайки се в България, те ще престанат да бъдат донори на пари за своите семейства, а и за българската икономика. Което ще означава, че можем да сме свидетели на известно намаляване на валутните приходи на България, които според БНБ в някои моменти дори надхвърлят преките чуждестранни инвестиции”, допълни той.

По думите му горчивата чаша на гърците още се пълни. Те в момента едва започват да отпиват от нея, но дъното е все още далеч, защото е възможно да ги затисне истинска лавина от социални проблеми, беше категоричен Нейков.

При всички положения, независимо от скърцането със зъби, Гърция ще преживее много тежка пенсионна реформа. Системата, която съществува в момента, просто няма как да издържи.

Огромните възможности за ранно пенсиониране, липсата на връзка между платените осигуровки и размера на пенсиите, тези неща няма да останат. Има и много голям риск от трудноуправляема инфлация, което ще доведе до промяна в стандарта на живот, и то за години напред. Което ще означава, че на много тежък натиск ще бъде подложена и системата им за социално подпомагане.

Кризата води естествено и до отлив на инвестиции и инвеститори, което неизбежно ще доведе до проблеми на пазара на труда, което пък отново ще увеличи натиска върху социалните системи, за да бъдат подпомагани хората. Изследванията, които бяха подготвени в Солун от Европейската агенция за професионално обучение и образование, показват, че изходът от кризата е свързан с промяна на квалификацията на работната ръка. Тоест работодателите все повече ще търсят висококвалифицирани работници дори за нискоквалифицирана работа. Това означава пък натиск върху системата за образование в Гърция. Така че можем само да им стискаме палци на гърците, защото се задава един циклон, за който не зная дали са готови, добави Нейков.

Според него, преките ефекти в социалната сфера ще бъдат поне два. Единият е, че тези хора ще се окажат неподготвени за българския пазар на труда. В България не се предлагат такива работни места, на каквито те са работили с години в Гърция. Освен това въпреки положителната тенденция официалната безработица в България все още е над 10%. Ако прибавим и тези 180 хил. отчаяни хора, които не се регистрират в бюрата по труда, безработицата ще надхвърли 15-16%. Тоест пазарът на труда в момента няма капацитета да приеме хиляди нови хора, които търсят работа.

Другият пряк ефект е, че тези хора в голямата си част ще се влеят в сивата икономика. Защото за дългите години работа в Гърция те са натрупали нелоши умения и добра трудова дисциплина, но нямат официално признание за своите умения. А белият пазар на труда иска документи. Непреките ефекти са по-трудни за изчисление. При всички положения в един момент, вероятно в началото или средата на зимния период, тези хора ще поискат социални помощи, защото са останали без работа, без възможности за отопление и т.н. А всъщност бюджетът на системата за социално подпомагане въобще не е готов за такава вълна от искания и очаквания към него, подчерта Иван Нейков.