Хърватия съветва България за еврозоната

Гуверньорът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич разказа пред българските депутати как се е случил процесът по присъединяване на страната му към еврозоната и изведе някои поуки. Гостуването му в България идва на фона на плановете на страната да стане 21-вият член на валутния съюз от 1 януари 2025 г. В момента България не изпълнява само един критерий – инфлационният, или т. нар. ценова стабилност.

Финансовият министър Асен Василев каза, че според неговите модели, а и според тези на Европейската комисия и Европейската централна банка, България ще отговори на критерия за инфлация още тази година и с това ще отговори и на последния висящ критерий.

На въпрос за информационната кампания относно въвеждането на еврото в България Асен Василев обясни, че активната част от този процес ще започне след решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на България. По негови думи в момента текат обществени поръчки за популяризиране на еврото през медиите и те трябва да приключат до „месец – два“. Министърът допълни, че през март се очаква да бъде подписан меморандум за информационната кампания на България с Европейската комисия. Гуверньорът на Българската народна банка Димитър Радев пък допълни, че „до седмици“ започва сеченето на тестовите български евромонети.

Опитът на Хърватия

Борис Вуйчич разказа подробно за опита на Хърватия при процеса около смяната на валутата в българския парламент, като извънредното заседание не бе уважено от депутатите от проруските партии „Възраждане“ и БСП.

Хърватия стана част от еврозоната на 1 януари 2023 г. Още от края на 2021 г. тя е сформирала шест комисии, които да работят паралелно по различните аспекти от сложния процес по смяната на валутата, включително чрез законодателни промени. Една от големите по мащаб промени е свързана с преобразуването на кредитите и депозитите, а Вуйчич го описа като

огромен по мащаб проект, който трябваше да изпълним“.

Друг съществен процес е конвертирането на парите в брой. Според данните на Вуйчич около 60% от парите в брой в страната са били конвертирани още преди Хърватия официално да влезе в еврозоната. Той също така посъветва българските власти, подобно на хърватските, да популяризират нуждата от обмяна на парите в брой преди датата, на която България би трябвало да влезе във валутния съюз.

„Промяната на парите в брой изискваше сериозни усилия“, посочи Вуйчич и обясни, че процесът е бил в тясно сътрудничество с полицията и армията по транспортирането на парите и складирането им.

Всичко това беше доста добре възприето от обществеността. Информационната кампания беше много ключова за въвеждане на еврото. Тя ни помогна да уведомим хората, че не е нужно да чакат за началото на въвеждането на еврото. За вас ще бъде по-лесно да смените парите си в брой до края на предходната година“, допълни управителят на Хърватската народна банка.

Той обясни и че по процеса е работено с всяка търговска банка на индивидуално ниво, като са направени „доста тестове“, за да се гарантира, че всичко ще протече гладко и всички кредити и депозити ще бъдат конвертирани.

Притесненията за инфлацията

Подобно на България, Вуйчич обясни, че ключовият въпрос за Хърватия в периода преди приемането на еврото е бил свързан с цените.

Имаше хора „за“ и хора „против“, но като цяло много хора очакваха повишение на цените“, казва той.

По официалните данни от Европейската комисия сега въздействието от влизането на Хърватия в еврозоната е повишило с 0.2 процентни пункта инфлацията, което в общи линии е в нормалните граници за всички държави от валутния съюз.

Вуйчич подчерта, че подготовката за смяната на валутата „изисква силен ангажимент и институциите трябва да са ясно обозначени. Практическата подготовка трябва да бъде дефинирана и изпълнена своевременно“.

Той допълни, че е много важно цените да бъдат показвани в двете валути, а властите да работят за зашита на потребителите с различни органи и неправителствени организации, за да се повиши доверието у хората.

Трябва да обясните на хората ползите от въвеждането на еврото и да улесните обмяната на валутата и тя да започне още преди въвеждането на еврото, за да бъде по-лесно за всички страни“, допълни Вуйчич.

Ползите

Вуйчич надълго разказа и за ползите от влизането в еврозоната, най-съществената от които – елиминиране на риска от обмяна на чужда валута.

Вие (бел. р. – България) го нямате този риск заради валутния борд, но инвеститорите не знаят дали валутният борд ще остане в следващите 10 години например. За всеки чуждестранен инвеститор това е реален риск“, коментира Вуйчич.

Като други ползи той изреди спестяването на 160 млн. лв. разходи за бизнеса разходи от обмяна на куни в евро и обратно, избягването на финансови кризи, спада на лихвите по кредитите за домакинствата, които сега са по-ниски в Хърватия, отколкото в Германия „за първи път в историята“.

Също така рейтингът на Хърватия се е повишил два пъти – както след решението на Съвета на ЕС за присъединяване, така и след реалното влизане в еврозоната. Това от своя страна резултира и в по-ниски лихви за правителствените заеми.