И в Брюксел са притеснени за бъдещето на парк „Пирин“
На изслушването в Брюксел по повод Европредседателството, на Димов беше зададен въпрос относно решението за втори лифт в Банско
Министърът на околната среда и водите Нено Димов представи днес приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС в областта на околната среда пред Комисията по околна среда на Европейския парламент в Брюксел. Оказа се, че и там са притеснени за бъдещето на Националния ни парк "Пирин" и един от въпросите към Димов беше за него.
Евродепутатът Карин Каденбах от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите акцентира върху актуалната напоследък тема в България. „Аз съм виждала този парк само на снимка, за съжаление, но сега има широки групи и неправителствени организации, които са загрижени за бъдещето му“, каза тя и напомни, че той обхваща две големи зони от екологичната система от защитени зони в Европейския съюз "Натура 2000" и е част от световното природно наследство.
Каденбах допълни, че предстои предоговаряне на правото за застрояване и се твърди, че само 2% ще са отворени за застрояване, но има и планове за нови писти и реконструкция, а не само за въжен лифт.
Въпреки че тя очакваше Димов да е подготвен за този въпрос и че няма да бъде изненадан от него, той отговори, че темата е свързана изключително с националната ни политика и няма много допирна точка с Председателството.
Тя също така отбеляза, че 42% от територията на парка ще бъдат отворени за водохващане, а според българското законодателство това е допустимо само за питейна вода. Опасенията обаче са, че те ще се използват и за производството на изкуствен сняг. Според евродепутата решението от декември не отговаря изцяло на европейското законодателство и с него е нарушена директивата за опазване на околната среда. Това беше и последният въпрос зададен на българския министър.
"2%, за които говорим, са така и така отделена буферна зона, включително и от ЮНЕСКО, тоест това става зона за туризъм“, каза министър Димов. Той добави, че всички действия, които са разрешени, са в рамките на тази зона, и нищо извън нея. "А останалите 45%, за които говорите, те са действително за питейни нужди и това е разрешено от българския закон и не противоречи по никакъв начин на никой европейски закон. Нещо повече - ние говорихме в момента за достъпа до вода на гражданите. Не може да имаме двоен режим. Гражданите на ЕС трябва да имат достъп до чиста питейна вода", допълни той.
От тази гледна точка той каза, че не вижда противоречие и допълни, че е убеден, че и в бъдеще време няма да бъде нарушено законодателството и на България, и на ЕС.